вторник, 21 юли 2009 г.

По-добре късно, отколкото никога

Въпросът, повдигнат от Радан, породен от статията на Templar, обогатен от Ангел Грънчаров и доразвит от Валентина Иванова вълнува дълбоко и мен. И ще си позволя да споделя собственото мнение, което е възможно да се различава коренно, от досега публикуваните. Нищо чудно, да е еретично, лекомислено и всякакво, но смятам, тъй като е мое, че е редно е да го споделя.
На първо място искам да обърна внимание на един факт, чиято значимост е от изключително значение. Защото във всички споделени мнения е очевиден главния престъпник за сполетелите ни неудачи, има собствено и фамилно име, инициали на квадрат, изредени са деянията му, роднините, цвета на някогашната му партийната книжка и т.н.
Това са обективни фактори - имало ги е преди, имало ги е въпреки нас и очевидно не са ни внезапно връхлетели.Това е бил ландшафта на който сме провели битката. И някак странно ми се струва, че след всяка несполука откриваме виновник, когото сочим настървено с пръст... И все сме изненадани, че ни се е случило, че народа бил такъв, предизборния щаб – онакъв.... В контекста на тези истини, в продължение на толкова вече избори е очевидно, че не отминалият 5 юли ни е поставил в нова ситуация. Ако по този въпрос няма спор, то много от аргументите, пряко или косвено касаещи персоната Борисов, биха били без всякакво основание. Припомням само, че в годините на създаването на партия ДСБ, очакванията ни за предстоящото представяне на парламентарните избори бяха основани единствено на препълнени до “незапомненост” зали, и се случи така, че бързо ги попари сполетялата ни действителност. Тя ни отреди последното място по численост в онова отминало 40-то Народно събрание. По вид избори и по резултат не просто има прилика, а си е направо същата реалност, но тогава нямаше Борисов! Помня, че виняхме Сидеров. И е уместно да заключа, че не е само съвпадение.
А на Валя ще възразя, че Борисовите изказвания никога не са били в смисъла ( нашият сърцат и характерен патос) на антикомунизма, така ревностно проповядван от ДСБ и СДС. Думите му “анти-бсп” бяха просто нобходимо оправдание и вид легитимация, бяха увертюра на предстоящото му шумно сядане в дясната ложа, стовари се върху краката ни, буквално.
Вината си е наша, обаче!
Освен това, вот за Бойко не е десен вот, както и е вярно, че вот за ОДС и Костов през далечната 1997 също не беше десен вот ( да ме прощават политолози и социолози, но в никоя държава няма перманетни общности в политическите си възгледи - има динамични такива, които винаги правят преоценка на себе си и на поведението си на предишни избори, както и на политиците). Затова смятам за странни всякакви опити за мерене на десните в количество, остатъка бил “левите” (обикновено е обратно). Единствено за едни либерали, у нас, съм склонен да се съглася, че е възможно да бъдат мерени количествено, но пак при определени условия в избирателния закон. И понеже вярвам, че това твърдение едва ли е спорно, тогава не намирам основание за тезата на Templar и допускането му, че ГЕРБ са основни конкуренти на автентичната (традиционната, както я нарича той) десница. Освен това, “десни избиратели” е термин, като “петоъгълен четириъгълник” в българската действителност – има смисъл за мен и теб, в партийния клуб, но на приятелите си редовно се налага да го обяснявам, а те така и не ме разбират.
Как да го кажа... – основен конкурент, не знам, но основен виновник сме си самите ние. Сега няма да доразвивам, това свое твърдение, загатнал съм го, но след повече прочетени мнения със сигурност ще го направя.
В допълнение искам да споделя убеждението си, че след Сакскобурготски, Сидеров, Борисов, със сигурност ще има следващ. Това е съждение основано на житейски опит , не че ми харесва. Проблем, който се решава с действия. И намесвам и поправям Радан – правилното е "дотук мислихме, оттук – действаме".

3 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Искам само да коментирам понятието "десен" избирател. Според мен болшинството от хората, които подкрепиха Синята коалиция не са типично десни избиратели. Антикомунизмът не е = на десни убеждения.Хора с доходи под средните за страната не са десни избиратели.Мисля, че това е едно от основните неща, които трябва да се конкретизира.Към кого точно трябва да са отправени посланията и къде точно трябва да се търси подкрепа.

Тодор Сантов каза...

Напълно съм съгласен.
Но не мисля, че посланията са най-важното нещо. Много по-важно е депутатите от Синята коалиция още от 6-ти да бяха продължили в духа преди изборите - обиколки, срещи, с едно тефтерче, където да записват проблемите на хората заедно с телефона им. И после задължително да се обадят на човека и да кажат: "така и така, решихме Ви проблема", или "не го решихме по тези и тези причини"...
Искам да кажа просто, че е нужна много, много работа, без прекалено да се замисляме дали всеки отговаря, по профил, на наш избирател, защото очевидно ни подкрепят различни хора.

Владимир Кабрански каза...

И тук сме на едно мнение. Проблемите не се решават в интернет, както и изборите не се печелят там. Проблемите са на обикновените хора и те гласуват или не гласуват. Дано някой си направи необходимите изводи, защото след 4 години ще е прекалено късно.