сряда, 31 март 2010 г.

Пораснали деца

             Днешният ден е странен за мен, макар че до вчера не осъзнавах, че ще го почувствам именно така. Всъщност би трябвало да празнувам, опиянен от радост, но признавам, че тъжното странно съжителства с чувството за щастие у мен днес. Навярно съм в голяма степен егоист, не знам. Но най-вече искам да кажа, че от сърце пожелавам весело изкарване, много много здраве и повече късмет (повече от моя) в живота на дъщеря ми! Защото днес за нея е един наистина голям, значим и преломен ден. И в някакъв смисъл с датата 31 март 2010 г. настъпи Денят на независимостта за моето малко момиче. Тя днес навърши 18.
Също бих искал да споделя, че много се гордея с нея, че съм й благодарен за вечерите, когато приказвахме за "важните" неща, за сутрините, когато я откарвах на училище с препълнената раница... За дните, когато беше трудно и тя съумяваше да бъде по-голяма, за да ми помага... За обичта й към летенето...

Тя е един прекрасен, смел човек, а оттук и моята гордост :). Всекиму такава щерка и Господ да я пази!

понеделник, 29 март 2010 г.

Керванджията го няма, кучетата си лаят, а керванът си върви... Накъде ли?

Индукцията е уважаван похват за правене на верен извод от частни случаи. Полагайки усилия да мисля именно така, индуктивно, описвам само няколко факта, на сполетяли ни неща, съвсем напоследък:
1. Правителството решава да затвори около 120 неефективни болнични заведения, но след първите вяли протести се отказва да го направи.
2. Правителството заявява, че ще увеличи пенсионната възраст с оглед застаряващото население и с ред разумни аргументи, но след вяли протести, се отказва.
3. Правителството решава да увеличи здравната вноска с два процента, в отговор на пак вяли протести на едни джипита, с които не се е разплатило. След първите публични упреци, се отказва, плаща на джипитата, обаче.
4. Правителството решава да вдигне осигурителната тежест на самоосигуряващите се лица,със задна дата, но след декларация, прочетена по Националната телевизия, се отказва.
5. Правителството заявява, че изход от кризата е вдигане на ДДС с два процента, но след вяли упреци от синдикатите ..... се отказва!

Знам, че освен изброените факти съм изпуснал поне още толкова и все в тази посока, но изводът е верен и направо страшен - май там отпред няма никой, а керванът ни тътрузи крака... на някъде...

Спомням си, че през 1997, пак бяхме в криза, пак беше страшно, но тогава един премиер оглави правителството първо с името си, но впоследствие получи прозвището "Командир", а сега един, от “Генерал” се превръща пред очите на всички ни в най обикновената фамилия.

вторник, 9 март 2010 г.

Безобразия по време на криза

           Май съм един от малкото, които никак, ама никак не харесват министър Дянков. И в никакъв случай не го харесвам, просто защото не харесвам и Брат Пит, примерно, но в тази връзка, недоумение буди у мен факта, че една стенограма на разговор между публични личности, събуди толкова емоции, зае толкова ефирно време по радиа и телевизии, с каквото и самият Брат Пит не би могъл да се похвали. Само че, за съжаление на Дянков, приликите между двамата са само дотук, а освен това на министъра не му плащаме, всички ние, за да се подвизава по екрана или по радиото, а за да свърши някаква определена работа в подопечното му министерство. А понеже, твърди се, че ГЕРБ е дясна партия, очаквах с основание и дясна политика, както от цялото правителство, така и от финансовото министерство.

              И в подкрепа на „нехаресването” си, в условия на среда от почти пълна блогърска подкрепа за финансовия министър и многохилядна фен-група във Фейсбук, със звучно име в стил ОФ - „Да подкрепим Дянков”, ще се осмеля да кажа, че от безобразията на този Дянков ми дойде до гуша! Защото увеличаването на сумата за осигурителни вноски с почти 50 процента и със задна дата е пълно безобразие! Също така, увеличаване на здравните осигуровки до 10 процента, без намаляване на осигуровките за пенсия, е пак пълно безобразие. Пълно безобразие е и хаоса в почти всички териториални поделения на НАП, където, едва ли съвсем случайно, повторно са вменени, вече платени задължения, на всяка втора фирма.

         Това не е дясна политика, г-н Дянков, а едно огромно, нагло безобразие и е буквално одиране на кожа от гърба на тези, които правят нещо, на фона на ширещият се мързел в държавата ни.

И докато повечето са заети да тълкуват една стенограма и да искат оставката на Президента, аз искам повече – и Дянков, и Първанов – да си ходят!

петък, 5 март 2010 г.

Следва: "Дянков при Азис"

Мъдростите на Сай Силван, стария индианец, са нещо много повече от нашенските поговорки. Затова и предпочитам тях. Та този Сай Силван, индианеца, казваше че ако някой много приказва, със сигурност ще изприкаже и някоя глупост. Освен това, известно е, че ако умният се учи от чужди грешки, глупавият – от своите, то онзи, на когото очевидно не се отдава да се поучи нито от грешките на първите, нито от своите, може да е само Симеон Дянков. Чух, че го наричат «Поразяващата уста», но аналогията с един герой от романите на Карл Май ми се струва прекалено неточна, защото в книгите му, онзи «истинският», поразяваше само неприятели, докато Дянков – или шамаросва себе си, или другарите си.
Изобщо, в това правителство има едни две големи мезета – едното - Димитров, поне публично обеща повече да не бъде такова и почти спря със словесните упражнения по медиите, второто обаче, така и не разбра, че отдавна е станал за мезе, и от доста време дефилира по разни шоута и приказва ли, приказва...
Спомних си днес, след като разбрах за наведената му глава на излизане от Президенството, че началото на моите недоумения този човечец събуди когато известен водещ го беше поканил на интервю в столична пицария. След тази пицария Дянков поднасяше дълбоки извинения на същия този водещ с едната си ръка, а с другата хладнокръвно ни сервира бюджета за 2010 г. Постен, разбира се и в духа на отминалата среща - онагледен с пица.
Днес предугаждам, че въпросният министър, след като обеща, че ще намери начин да обясни на обществото думите от своето участие в едно отминало наскоро предаване и спонтанното си чувство на любов към Президента, ще се запише за участие в друго, не по-малко популярно шоу , например на Азис. Първанов е от Перник и със сигурност го гледа, а и аудиторията е представителна за обществото, визирано от финансиста.
Каквото и да е миналото или настоящето на Президента, когото лично аз не харесвам нито като политик, нито като човек, нито пък, като комшия, какъвто ми е, редно е, когато говориш за нечия сестра, поне да си сигурен, че съществува. А Дянков се оказа, че си плещи за сестри, милиони и само помпа рейтинга на Гоце. А догодина – избори!