сряда, 22 юли 2009 г.

Опиянен от лятото

Пред мен е дълъг списък, чието изготвяне ни отне две вечери. Сега отмятам в него, едно по едно неща, на които след това им остава само да се борят за място в препълнените сакове. Лятото е в разгара си, горещините предстоят, правителство ще има и без мен, а и “работата не е заек, да избяга”, затова и се решихме, най-накрая, да заминем на море. Предварително проучих колко от къмпингите са оцелели, установих, че все още се намират и с удоволствие прочитам точка първа, втора, трета...., фенерче, батерии, барбекю, скара, такъми и въдица, Книги за Мен и пак книги, кабел, разклонител, крушка ... Все неща, чието споменаване, буди у мен дълбоко чувство на доволство, усещане за въздух и звуци, като например свирнята на щурци надвикващи прибоя. В главата ми изникват спомени, как някога, когато приспивахме децата, се позовавахме на неоспоримия авторитет на близкия смокинов храст и Торбалан в него. Това винаги и силно действаше, а храста суетно се рошеше под бриза. Сега децата са голями, особено едната дъщеря и съм доволен, че този път, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата, пак ще бъдем четирима. Да му мисли единствено "Пасатът", защото вкъщи ще останат май само плочките и котката, горката Ще го утешавам, както и себе си с Chris Rea - перфектна музика за пътуващи.
Уважаеми блогъри, които ме четете, по причините по-горе не очаквайте от мен реакция на евентуални ваши коментари, не помисляйте, че се надувам - просто няма да ме има за известно време. Колко ли? И това не сме решили, но се надявам, че докато ни омръзне. Това е едно от малкото предимства на хората, работещи за себе си.

вторник, 21 юли 2009 г.

По-добре късно, отколкото никога

Въпросът, повдигнат от Радан, породен от статията на Templar, обогатен от Ангел Грънчаров и доразвит от Валентина Иванова вълнува дълбоко и мен. И ще си позволя да споделя собственото мнение, което е възможно да се различава коренно, от досега публикуваните. Нищо чудно, да е еретично, лекомислено и всякакво, но смятам, тъй като е мое, че е редно е да го споделя.
На първо място искам да обърна внимание на един факт, чиято значимост е от изключително значение. Защото във всички споделени мнения е очевиден главния престъпник за сполетелите ни неудачи, има собствено и фамилно име, инициали на квадрат, изредени са деянията му, роднините, цвета на някогашната му партийната книжка и т.н.
Това са обективни фактори - имало ги е преди, имало ги е въпреки нас и очевидно не са ни внезапно връхлетели.Това е бил ландшафта на който сме провели битката. И някак странно ми се струва, че след всяка несполука откриваме виновник, когото сочим настървено с пръст... И все сме изненадани, че ни се е случило, че народа бил такъв, предизборния щаб – онакъв.... В контекста на тези истини, в продължение на толкова вече избори е очевидно, че не отминалият 5 юли ни е поставил в нова ситуация. Ако по този въпрос няма спор, то много от аргументите, пряко или косвено касаещи персоната Борисов, биха били без всякакво основание. Припомням само, че в годините на създаването на партия ДСБ, очакванията ни за предстоящото представяне на парламентарните избори бяха основани единствено на препълнени до “незапомненост” зали, и се случи така, че бързо ги попари сполетялата ни действителност. Тя ни отреди последното място по численост в онова отминало 40-то Народно събрание. По вид избори и по резултат не просто има прилика, а си е направо същата реалност, но тогава нямаше Борисов! Помня, че виняхме Сидеров. И е уместно да заключа, че не е само съвпадение.
А на Валя ще възразя, че Борисовите изказвания никога не са били в смисъла ( нашият сърцат и характерен патос) на антикомунизма, така ревностно проповядван от ДСБ и СДС. Думите му “анти-бсп” бяха просто нобходимо оправдание и вид легитимация, бяха увертюра на предстоящото му шумно сядане в дясната ложа, стовари се върху краката ни, буквално.
Вината си е наша, обаче!
Освен това, вот за Бойко не е десен вот, както и е вярно, че вот за ОДС и Костов през далечната 1997 също не беше десен вот ( да ме прощават политолози и социолози, но в никоя държава няма перманетни общности в политическите си възгледи - има динамични такива, които винаги правят преоценка на себе си и на поведението си на предишни избори, както и на политиците). Затова смятам за странни всякакви опити за мерене на десните в количество, остатъка бил “левите” (обикновено е обратно). Единствено за едни либерали, у нас, съм склонен да се съглася, че е възможно да бъдат мерени количествено, но пак при определени условия в избирателния закон. И понеже вярвам, че това твърдение едва ли е спорно, тогава не намирам основание за тезата на Templar и допускането му, че ГЕРБ са основни конкуренти на автентичната (традиционната, както я нарича той) десница. Освен това, “десни избиратели” е термин, като “петоъгълен четириъгълник” в българската действителност – има смисъл за мен и теб, в партийния клуб, но на приятелите си редовно се налага да го обяснявам, а те така и не ме разбират.
Как да го кажа... – основен конкурент, не знам, но основен виновник сме си самите ние. Сега няма да доразвивам, това свое твърдение, загатнал съм го, но след повече прочетени мнения със сигурност ще го направя.
В допълнение искам да споделя убеждението си, че след Сакскобурготски, Сидеров, Борисов, със сигурност ще има следващ. Това е съждение основано на житейски опит , не че ми харесва. Проблем, който се решава с действия. И намесвам и поправям Радан – правилното е "дотук мислихме, оттук – действаме".

неделя, 19 юли 2009 г.

Особености на националния лов


Фотограф: Надежда Чипева




Не мога да не призная, че покрай всичките събития и обрати, съпътстващи съставянето на ново правителство има и един герой, който искрено ме разсмива.
Яне Янев публично се възмути и произнесе една толкова крилата фраза - “политическо бракониерство” в упрек на Борисов, че със смях си спомних, как самият Янев в 40-то Народно събрание, без следа от сегашните морални категории, с които се опитва да борави, “наловува” не един или двама, а цели десет депутати. Измежду “отстреляните” бяха Димитър Абаджиев, Нено Димов, Марио Тагарински, Димитър Димитров и Димитър Йорданов.
Сега пък се е вживял в ролята на горски и клейми бракониерството, докато ловните трофеи се развяват зад гърба му.
Смях!

петък, 17 юли 2009 г.

Пълно (почти наполовина) морално основание


Борисов заяви, че имал пълното морално основание, да състави самостоятелно правителство. Само че, зависи колко му е на човек морала. Защото, ако бъдещият ни премиер има впредвид, че по силата на обстоятелството, почти половината от избирателите гласуваха за него и това му дава “пълното” морално основание за самостоятелен кабинет, то думата по-горе “почти” добива по-друг смисъл. Особено след евентуална реплика – “а по-голямата част от половината, за кого гласуваха, г-н Борисов?”
И понеже наскоро лидерът на ГЕРБ публично се похвали, че вече десет години се занимава с политика, близко до ума е, че би трябвало да е наясно, че това което се опитва да направи, справедливо и неслучайно се окачествява, като правителство на малцинството. И от моя гледна точка, на човек от мнозинството, гласувал за друга политическа сила, не за Борисов, действията му в посока еднопартиен кабинет са освен хазартни, но и неморални, защото застрашават бъдещето на държавата, в която живея. И просто се надявам, че думите “да гарантираме стабилност” не са думи на вятъра, защото за това се иска работа, не меморандуми.

сряда, 15 юли 2009 г.

Натам вървят нещата


Наблюдавйки действията или по-скоро бездействията на Борисов по съставяне на правителството, все по-убедено си мисля, че май бъдещият ни премиер отново ще си има своето оправдание за евентуални неуспехи. Оправданието му ще звучи, вероятно така: “еми със 116 депутати – толкова!”. Не съм забравил, всекидневните вечерни репортажи – “аз ги хващам, те ги пускат”, както и първото му половин кметуване, когато всички в общинския съвет бяха лоши и му пречеха, после пък когато софиянци му уйдисаха и наизгониха тези дето пречеха, единствен, но редовен виновник за несполуките на Кмета в софийските дела, беше правителството. То друг нямаше кой да е вече.
И както личи, в дванайсет без пет на 27-ми, по стар величествен обичай, ще осъмнем с новината за едно голяяяямо малцинствено правителство. Всъщност, като помисля, то Бойко цяла предизборна кампания изкара толкова успешно и то на куц крак, та аз съм взел да се кахъря, дали ще може да води правителство на патерици. Лошото е, че ще падаме заедно и вкупом но не можем да се сърдим на някой с патерици.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Психични отклонения у психотерапевт

Този кратък текст е провокиран от едно интервю на бивш съпартиец(заглавието е линк), за чието съществуване разбрах от Haralanov и единствено заради него си позволявам да го коментирам. Усилие, което иначе не бих направил.
Първото ми впечатление от статията на Михайлов, е че това са думи на озверял от огорчение човек. Огорчението му не го разбирам, но се досещам за изворите му и съм сигурен, че не е за обществото ни, нито е за ДСБ, нито дори за съдбата на десницата, а по-скоро е огорчение от собствен житейски провал на доктор с печален опит да смени професията си. Човек говорещ за кръв по нечии ръце, предсказващ пак кръв по шията на Телохранителя, секира и появата на познат от доскорошните клипове злодей, изкачащ зад Борисов. И първото ми впечатление става и последно.
В тази статия има само диагнози и нито едно твърдение не е подкрепено нито с факти, нито пък поне накратко е обосновано, а изречения, като “Бойко – премиер – шедьовър на национална некадърност” и подобни единствено емоционални заключения, с каквито изобилства текстът, не мога и не искам дори да обсъждам.
Михайлов има един огромен проблем, негов собствен, защото той разглежда хората, политиците, събитията, като пациенти наредили се пред кабинета му. Дори, как да кажа, държи се, като психотерапевт, раздаващ диагнози на колегите и персонала в психо-клиника. Той не забелязва болните, напротив – консултира се с тях.
Така че, моето мнение е, че този текст не поглед върху политическата ни действителност, не е оценка за политиците и партиите зад тях, не е анализ на българския гласоподавател и поведението му на последните два избора, а само разкрива истината за здравето на автора.

петък, 10 юли 2009 г.

7 процента надежди

Четири “следизборни” дни са достатъчно основание за проява на политическа трезвеност в нещата, казани или написани от мен. Освен това, седем изборни кампании, в които съм взел активно участие, би трябвало да са достатъчен повод за някакви изводи, една част от които верни само според мен, други – широко споделяни.
За да съм съвършено ясен по-долу, искам да отбележа дебело, че наистина в сегашната десница, погледната широко, има два ясно очертани профила. Някои ги назовават “нова” и стара”, с което категорично не мога да се съглася и смятам, че тези названия са въведени умишлено с явна надежда за психологическо въздействие върху привържениците на едните или другите. Смятам за уместно и единствено отговарящо на истината названието “автентична” десница, в лицето на двете основни партии в сегашната “Синя коалиция” и “мимикрираща” за формацията на Бойко Борисов. Както, между впрочем, Яне Янев и подопечната му партия, който очевидно не е “нов консерватор”, нито пък е бил някога “стар земеделец”, нито “стар седесар”. Той е такъв, какъвто е удобно да бъде и това няма нищо общо със споделяна ценностна система и изповядвани възгледи. Има общо с едни европейски пари, с една свободна политическа ниша и с един проект на родни “шестаци”. И, разбира се, с липса на основно човешко качество – съвест. Според някои и според мен, голяма част от казаното за Яне, може да се твърди и за Борисов, и при спомена за добре известната му лична драма между деполитизацията в българската армия (пожарна) и партийната му книжка в близкото минало, се сещам за израза “няма бивш комунист”.
И за да продължа с моите изводи, за които споменах, обръщам внимание, че казвайки дясно и десни имам впредвид единствено ДСБ и СДС.
На изминалите избори “сините” получиха своите 6,76 процента, число, което потвърждава правилността на усилията на Костов от Ноември 2008г. за спасяване на оцелялото дясно воинство. А благодарение на тези усилия, едни близо триста хиляди души имаше за кого да гласуват в неделя и внушителната цифра на тези хора ме кара по-лесно да приема незначителния процент по-горе. Но не мога да го пренебрегна и да не заключа, че каквито и мероприятия да провежда една партия, колкото и енергия, хъс, средства да влага, каквито и срещи да прави, пиари, програми, промоутъри и всякакви други глупости, резултатите са лично за лидерите Костов и Мартин Димитров. Слава богу, все пак, че десницата ги има, но очевидно не е достатъчно. Както резултатите на ГЕРБ са такива, каквито са, не заради Божидар Димитров, Вежди Рашидов, Цветанов и всякакви други. Това са очевидно гласове за Борисов.
В този ред на мисли обръщам внимание на представянето на НДСВ на евроизборите и месец по-късно на парламентарните за да потвърдя своето впечатление и твърдение, че на десницата й липсват фигури. Хора с излъчване, компетентност и харизма. Хора със собствено мнение и възможност за публични изяви. Десницата и в частност ДСБ има, с голямо “Л”, лидери, но има една огромна липса - няма “втори ешалон” политици. И колкото по-бързо осъзнае това, толкова по-лесно ще излезе от там, където е. Десницата не търси и не обучава политици, а просто ги чака да се появят, барабар със знанията и уменията, което според мен е безумие или най-малкото е непростимо политическо късогледство.
Накрая ще споделя, че лично аз имам своите почти седем процента надежда, че това е било дъното и че оттук нататък предстои доброто, както за мен, така и за онези 286 хиляди души. И искам да изкажа едно огромно благодаря на тези хора! Благодаря специално и на онези 3200 човека от “Красна поляна” избрали 19 –ти номер, заради които съм изпълнен с вяра.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

От какво се страхува мистър Клийн

Все по-странна ми се вижда кампанията на БСП и партньори, в която вместо предварително обявеното “презареждане”, обливащо ни предизборно с ведри репортажи на пламнал комсомолски устрем в спонтанни бригадирски движения, ставаме свидетели единствено на откровенно хленчене. Рев, сълзи, прокоби и скубене на коси, че идвал Костов. Дори майор Деянов от “Всеки километър”, сега на "всеки час", не пропуска да проплаче по радиа и телевизии, че само “ти можеш да спреш Костов”, а главен герой на поредния сериал в творческата биография на Данаилов е някаква секира...
Според информациите, изработването на подобна PR- стратегия е плод на работата на някаква американско - израелската фирма - Джи Си Ес, с която БСП работела за тези избори и понеже тези хора не са българи и няма как да знаят какво точно се е случило тук, през последните двадесет години, та затова и няма как да разберат, че да плашиш с Костов е най-глупавото хрумване за предизборна кампания. Защото такива клипове гледат не деца, а зрели хора, а и Костов не е Баба Яга. Защото дори в учебника по история за шести клас вече пише, че цели десет години след рухването на комунизма (уж, де...), едва при управлението на същия този Костов, България поема по пътя, който я извежда до точката в която сме – страна членка на Европейския съюз и на НАТО. Защото именно поради критериите за управление на държава, на които отговаряше Костовото управление, утре Станишевото правителство ще е някъде до Беровото, ако не и след него. А за тримата премиери на социалистите през тези двадесет години - Луканов, Виденов, Станишев, в учебниците по история ще има по два-три тъжни реда. Защото това, което пък не пише в тях, засега, е че единствено Костов има смелостта да изрита през вратата Доган. Кураж, чиито последствия той носи и до днес, но ползите се изразяват за държавата ни. Защото при връхлитащата ни икономическа криза е по-добре Командир, отколкото Станишев.
Това всичко са страховете на Станишев, страхове с основание. Страхове за него си, не са за нас, не са и за държавата.