tag:blogger.com,1999:blog-73248602246628390142024-03-13T04:31:06.061+02:00БукворедициТук ще редя букви в изречения, описващи моите истиниТодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.comBlogger71125tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-52352251115156218592014-08-06T20:50:00.000+03:002014-08-06T20:50:43.735+03:00До троловете я докарахме<div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt;">
<span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 16pt;"> С растящо безпокойство следя
ситуацията около дебата за лидерството в РБ и съм с натрапчивото чувство, че
гледам свирен мач. Моите дълбоки уважения към г-н Радан Кънев и партия ДСБ, но
както аз, така и огромната част от колегите ми в ДБГ не биха приели така проведен избор за лидер в
рамките само на ИС на РБ. Убеден съм, че
не това е механизма, който би изразил мнението и желанието на по-голяма част от
членовете на петте партии в блока, а и в
личен план ще разколебае моята (и не само) мотивация за пълноценно участие в
същинската битка, която ни предстои на 5.10. Убеден съм и че това не е път към
единство, а е по-скоро начало на раздяла. Обиден е и напъна в социалните мрежи
за лайкове на безумиците „Аз искам Еди
кой си за Председател” и броенето на наши и ваши тролове...<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 16pt;"> Моите уважения и към Гражданския
съвет, но поне като са граждани ги моля да оставят партийните въпроси на
партиите, иначе все пак са „нечии” граждани. Още повече, че ми е странно точно гражданите да настояват за
превръщането на блока в единен политически субект, партия де. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 16pt;">Не че съм против, лично аз. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 16pt;">Освен всичко, знам че точно ДБГ няма никакви отношения с г-н Борисов. Знам
и друго, понеже гледам телевизия, но очевидно и оглушително воплите за коалиция тътнат другаде и това е
проблем на друга партия, но не и на ДБГ.
<o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 16pt;">В създалата се ситуация съм склонен да мисля, че ако не се намери
компромисен вариант за реално отразяване на предпочитанията, а и бих допълнил, тежестта на отделните партии в РБ, то
единствено едни предварителни избори биха решили острият въпрос, който така ненавременно
се налага да решаваме, пък и не само него.<o:p></o:p></span></div>
Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-86142643064284093962013-09-07T19:32:00.000+03:002013-09-07T19:32:21.332+03:00Резюме на изминалите три месеца<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;">Важните неща са много малко, но като взема предвид, че
останалите много са просто маловажни ми се ще да си ги кажа. Така както аз ги виждам.<span style="font-size: small;"><o:p></o:p></span></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;"> Като например, че има
хора, които след целодневен труд на работното си място не се прибират просто
вкъщи. Готови са да отделят по още час- два за нещо не по-малко смислено,
каквото е да отстояваш достойнството си. Това са хората със знамената и свирките след
19 ч. Полагат още труд но не за себе си само, правят го с постоянство,
методичност, интелигентност и креативност в продължение на месеци, на които
искрено се радвам. Което между впрочем си е прецедент, а и без капка кръв. И
като се замисля имало е много други, дори по-сериозни поводи за такива прояви,
а сочената за виновна Мрежа и тогава си я имаше... Не, нещо друго ни се е
случило, и не Пеевски е виновен, нито Мрежата, нито който и да е. Случи ни се и е
нещо Важно. Вътре в умовете е на нацията ни. И е справедливо картите да се
раздават отново.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;">А думите на Тацит за император Галба </span><span lang="EN-US" style="line-height: 115%;">omnium consensu
capax imperii nisi imperasset* </span><span style="line-height: 115%;">сякаш са били казани за г-н Орешарски, но това е друга тема, важното е,
че забелязано.</span><span lang="EN-US" style="line-height: 115%;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;">Като например, че по странна ирония на съдбата, изборната
загуба се оказа най-големият подарък за партиите с консервативни идеологии. Факт!
През тази загуба очевидно минава и бъдещият им успех и което ме кара със затаен
дъх да следя процесите по новото изграждане, да преглътвам някои забежки по
зеленото, и да чакам да се прояви
естественият уклон към умерения национализъм, който толкова липсваше на т.нар.
стара десница. В този смисъл няколко „воеводи” са много повече от един два
лифта по-малко за страната ни, но така си мисля аз и не е от значение.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;">Но все пак говоря за Важните неща, а случващото се е такова.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="line-height: 115%;">На този фон липсата на депозирана оставка, социални
придобивки ,цената на дървата за огрев и куп други такива ми се струват просто
маловажни. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span lang="EN-US" style="font-size: 10pt; line-height: 115%; text-indent: 35.45pt;">*</span><span style="font-size: 10pt; line-height: 115%; text-indent: 35.45pt;">Никой не би се усъмнил в
способностите му да управлява, ако не беше станал император.</span></div>
Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-9643172881270899122013-06-14T23:19:00.000+03:002013-06-14T23:19:23.958+03:00малцината мнозина<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Очевидно преди да изчезнем, губим територията си, обратното би било по-малко болезнено. Днешният
акт на т.нар. Народно събрание не утвърди просто избора на Главен борец с престъпността, а съвсем цинично и нагледно ни показа значението на антонимите, вероятно идеята е в контекста
на резултата от матурите. Достоверното въплъщение
за борец. Поне на вид, пък и според
модерният форклор се вписва в образа. <o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">А най –важното – станалото потвърди, от последна, висша инстанция, нашата
слабост . На онези, малцината „вменяеми”, по цитат на психиатър. </span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Бях на протеста, видях повечето си познати, а
те са не толкова много. И какво? Просто толкова сме, че чак е
недостатъчно. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Да подадем ръка на оптимизма и да я разтръскаме сърдечно, като за последно!</span></div>
Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-53946512607982589192013-02-25T11:42:00.000+02:002013-02-27T23:51:31.336+02:00Зимата на някои граждани<span style="font-family: Times, Times New Roman, serif;"><br /></span>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<br />
<div style="margin: 0cm 0cm 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<b>Това, което се случва в последните две седмици аз все още
не мога да охарактеризирам въпреки непрестанните си усилия. От една страна
започна като протест на бедността и липсата на елементарна справедливост, от
друга съдържа в себе си отчетливи прояви на агресия срещу всичко, с елементи
на открит вандализъм, полят с много бира. От трета страна това не е протест на
селяните, нито е протест на пролетариата, не е на безработните, нито на
безпартийните, но някак... не ми се струва и че е точно протест на гражданите.
Поне не и след оставката на правителството. А понеже протестите си продължават
и след „долу правителството, президента и прочие” няма да ме учуди
да станем свидетели и на скандиране от типа „долу народа”. Поне на мен
взе да ми идва на уста...</b><o:p></o:p></div>
<u1:p></u1:p>
<br />
<div style="margin: 0cm 0cm 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<b>Това го казвам не защото не съм съгласен голяма част
от НЕ –тата на хората по улиците, но по-скоро ме плашат повечето ДА –та.
„ДА има гражданска квота във всички бордове....” , ДА има управление на
гражданите...” , „ДА се извърши национализация...” . Редицата от
тези безумни да-та клони към безкрайност. Тези искания показват едно
важно и тъжно обстоятелство, а именно че хората които са по улиците, са добри в
организираните протести и напълно прави да недоволстват от мизерията,
завзела живота им, но и хабер си нямат, как да се преборят с нея. За това и се
съмнявам – кои са гражданите? Тези дето обикалят студията и говорят уж от името
на протестиращите и пишат прокламациите ли? Дето се пребъркват за
шпрейове и партийни членски карти ?</b><o:p></o:p></div>
<div style="margin: 0cm 0cm 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<b> И кои не са граждани? </b><o:p></o:p></div>
<div style="margin: 0cm 0cm 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<b>А аз не съм ли гражданин?<u1:p></u1:p></b><o:p></o:p></div>
<div style="margin: 0cm 0cm 0.0001pt; text-indent: 35.45pt;">
<b>И <a href="http://afera.bg/pozitsia/38196.html"><span class="apple-converted-space"><span style="text-decoration: none; text-underline: none;"> </span></span>както писа едно издание</a> и на мен напоследък
това все повече ми прилича на бунт на свинарите. Чакаме Ивайло, но понеже
Ивайло го няма вероятно ще продължат със скандиранията „всеки ден ще е така до
появата...” . </b><o:p></o:p></div>
</div>
Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-31731748811472015512012-04-20T23:47:00.002+03:002012-04-21T01:25:19.298+03:00Eпилог на един бивш ентусиаст<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 36.0pt;"><br />
<div class="MsoNormal" style="text-indent: 36pt;"></div><div class="MsoNormal" style="text-indent: 36pt;"><span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 13.5pt; line-height: 115%;">Сега , когато епитетът предател предстои успешно да бъде окачен на ревера ми, а и вече ме напсуваха, би ми се искало, за последно по темата, да кажа няколкото думи по-надолу. Обмислям го от седмици, сигурен съм че не прибързвам и че е редно да го кажа.</span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;"> </span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;"> А аз имам по-различна причина за финала на писанието си, тук, някак по-лична е. Съжалявам, но за мен светът и неговото възприятие изглежда важен единствено от моя гледна точка. Дори и да греша, по-поносимо би било да е поне моя грешка. Затова и съм десен, предполагам.</span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;">Моето разочаровение няма основание в липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Коренът му е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушаване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат, в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам... Да ме прощава Господ, дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си, та възнамерявам така и да продължа. Защото ми се струва нередно да се наставляват хора, които са поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно... Това в продължение на цели осем години... Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи пред уважението на доскорошните съпартийци.</span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;"> А и някак редно беше тези, които са овъзмездени с високи постове и от моето усилие за партийната кауза, да имат онзи грам респект към мен, към лелките и чичовците редом, дето са избягали от работа, за да присъстват на събрание или на масичка с подписи... И вместо да упрекнат за наличието на мнение, просто да попитат: „ти как мислиш?” </span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;">И накрая... аз не знам какво предавам всъщност, но съм сигурен че не предавам себе си. </span><br style="text-align: -webkit-auto;" /> <br style="text-align: -webkit-auto;" /> <span style="text-align: -webkit-auto;">Прекратявам членството си в партия ДСБ с дълбоко съжаление за приятелите там, но така е редно да постъпя. Желая им успех!</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif";"><o:p></o:p></span></div><br />
</div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-28103684430854538822012-03-26T22:12:00.002+03:002012-03-26T23:57:12.810+03:00Партийни инвестиции в религиозност у трудещите се<blockquote class="tr_bq" style="text-align: justify;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjYvlzo2v7MkjTR7O5KBAcRHQNaFWGjU0zwH7_svIvxKmipsHo4l0ox-MI7IEVDWC77AWb1-RTlB8tBpwsP5MwBDG5KF5Aya2mfgsD-0-7Bf2yDSzTB2RJDje7WEDEU7WQq8veHL7W8OSs/s1600/images.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjYvlzo2v7MkjTR7O5KBAcRHQNaFWGjU0zwH7_svIvxKmipsHo4l0ox-MI7IEVDWC77AWb1-RTlB8tBpwsP5MwBDG5KF5Aya2mfgsD-0-7Bf2yDSzTB2RJDje7WEDEU7WQq8veHL7W8OSs/s1600/images.jpg" /></a></div> "Не сме голяма партия и не можем да инвестираме в хора, които не ни връщат с политически постижения – със завоювани позиции, спечелени избори...“ </blockquote><div style="text-align: justify;"> Цитатът е от известен тотем.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"> А звучи вярно, логично и подредено. Звучи съвсем политически издържано и на това е ръкопляскано. Религията е навсякъде след Него... Акцента е върху общността и върху Него, на редовия индивид майната му...</div><div style="text-align: justify;"> Вероятно е дребнаво това което искам да кажа и никак не е така високо обществено, и умно. Но при положение, че освен от личен опит, мога да го кажа и като свидетел на видяното у много други мои съмишленици, за цели осем години! Все пак, аз, те... , много „инвестирахме”. Лексиката не ми допада, но е в тон с горния цитат... Поглеждайки себе си..., осем години от собствения ми живот в служба на проекта на автора на думите, осем години пренебрегване на собствения бизнес, осем години угризения за собствените ми деца, на които трудно им побираха главичките защо вечер или лепя плакати, или се срещам с разни хора, а не съм с тях... Осем години с около осем политически загуби... И си мисля... а защо така инвестирахме? Сега знам, че тогава просто не съм знаел. Че сме малка партия и някои неща просто не си заслужават... </div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"> Е, по-добре късно, отколкото никога. Та вече ми е е по-лесно решението. Да ме прощават голямите човеци в една малка партия и с най-дълбока вежливост към малките лидери, но вече без мен!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-42969812139015945462012-03-11T21:26:00.000+02:002012-03-11T21:26:45.862+02:00In memoriam<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG;"> За една софийска организация, където читавото беше повече от плявата, където идеализмът беше добродетел, а затова и преобладаваше вероятно... Отскоро краката на тази организация са на половин метър над земята. Няма гарвани, няма вълци, нито помен от тръни в полето... останал е само ритналият бурето, който не вярва, че там на въжето виси само труп и продължава да го блъска...<o:p></o:p></span></div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-81066725390848626152011-12-25T22:19:00.002+02:002011-12-25T22:19:52.593+02:00Честита КоледаТа... скоро ще пропиша пак, надявам се... Весели празници! :)Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-33357108940092737292011-04-21T23:39:00.004+03:002011-04-21T23:50:55.908+03:00За 24-те, други пет и най-вече едни двама... Преди дългоочакваната победа, ще се огледаме за да установим, че от приятелски огън са загинали точно тези, на които разчитаме... Тогава разочарованието от разгрома няма да е толкова тежко...<br />
<br />
В политиката най-унищожителното нещо е да се опиташ да я използваш само за себе си. Защото това първо покосява теб, после тези след теб, дотук съвсем йерархично издържано, а накрая и тези пред теб. <br />
Та... има ситуации, които са пределно ясни за всички, освен за повечето... <br />
Свидетел съм...Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-9630334685661159022011-01-18T20:26:00.002+02:002011-01-18T20:50:52.505+02:00Хм...Не, няма да се кандидатирам за нищо. Уверявам всички съмняващи се. Защото това, че съм в едно градско, при тежкото обстоятелство, обаче, че не можах да свърша нищо, абсолютно нищо, си е основание за повтаряне... :) <br />
Ми, ще повтарям! Но е на гърба на мнозина, вдигнали ръка...<br />
<br />
Нещо надцених, вероятно себе си...Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-58226357204951930832010-11-04T22:01:00.007+02:002010-11-05T19:44:54.478+02:00.... ме боли :)<span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;"></span><br />
<div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;"><span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;">Никога, или по-точно – много </span>отдавна ми се е случвало да работя за някого – на една строителна площадка, после <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на сергия с канцеларски материали на Руски паметник. Спомням си ледените зимни сутрини, когато нощта още не беше завършила, като млад строителен работник, когато слагах онзи характерен син комбинизон в мръсния фургон, който всъщност обожавах, заради запаленото кюмбе от пазача, завит с родопско одеало в ъгъла. Запомнил съм невероятния студ и течащия си <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>нос<span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;"> – както на строежите, така и на сергията.</span><span lang="RU"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> както и това, че</span> най –накрая, в една невероятно снежна сутрин в началото на 199<span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;">6</span>,<span style="mso-spacerun: yes;"> вече </span>на сергията, за първи и последен път<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>се престраших да помоля една симпатична жена да <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>наглежда стоката, за да отида до тоалетна. Защото стоката си беше моя отговорност, а останалото, дори минутите за тоалетна не бях го договорил...</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;"> Тогава бях студент в <span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;">трети</span> курс, объркан от стоварилите ми се отговорности с емоционалното си решение да се предам на собствените чувства, да се оженя и да стана баща. После ме изгониха, за нисък оборот, дали по моя вина или по вина на невероятния студ по онова време, но и през ум не ми е минавало да упрекна работодателя си за нещо. Защото винаги съм бил наясно , че заплатата ми, а и условията, каквито и да са, и на каквито съм се съгласил, са в резултат на тяхното усилие. На шефовете. </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">По-късно започнах собствен бизнес – сергийка, после втора, трета..., четиринайста. Измъкнах се от най-ужасната мизерия, която сполетява всяка грешка, подобна на моята. Наемах хора, много хора – за сергиите, за счетоводство, за охрана, дори си имах и “борец” на собствено разположение. </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">А първите си данъци платих през далечната 1999 г. И въпреки тях, през следващите години успявах да се справя, направих първата книжарница, след нея втора, трета ... пета. Бизнесът вървеше и съм се старал<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>да бъда такъв работодател, че онези, които съм наел да имат повод за добро и искрено отношение към мен. Струва ми се, че съм го постигнал.</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">Днес продадох бизнеса си. </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">Защото въпреки думите на Дянков, че кризата е свършила, нещата хич не вървят <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и в никакъв случай не са толкова бодряшки, каквито ги описва всяка вечер, например Националната ни телевизия. Днес данъците не са високи,<span lang="RU" style="mso-ansi-language: RU;"> съгласявам се, но при всички останали, известни обстоятелства, </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>убиват, а аз не мога да се справям.</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">Това, което направих не беше хич приятно, но упражних своето право на избор, или по-точно казано, нямах избор... Тъжното е, че уволних наред, та чак и себе си. Още по-тъжно е, че ако децата ми поискат съвет за себе си, единственото в което съм сигурен и което бих им казал, е че оттук нататък е моя отговорност, да намерят щастието си, а то не е тук.</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">А Тотю да събира осигуровки -<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>това вече, поне в личен план, не ме вълнува. Аз съм от “другата страна”, каквото и да значи, но не се шегувам. Въпрос на оцеляване, а аз искам своето в името на собствените си деца и на техните мечти. А това мое основание е много по-значимо от евентуално някакво, било и <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на министъра, било и на държавата, въобще. </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">И изобщо – вълнува ли го някого, пък било той и управляващ, че и двете ми дъщери си стягат багажа, за “навън”? </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">Не!</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>А тогава аз от какво да се вълнувам? От дереджето на държавата? От демографската картина или дебелокожието по отношение на чувствителността на Тотю? Или пък от дребнавата игра на синдикатите? </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">Просто съм длъжен да<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>осигуря шанс, да се опитам да го направя поне за своите деца, за да им дам възможност за собствен избор. Това, което нашите родители нямаха право да направят, поне ми е останало като възможност. Което всъщност е велика привилегия.<br />
А за отношението към последните, броя ги три правителства, чувстото на всеки българин е добре описано в песента на Светльо Витков в изречението "нищо не помня от вчера, обаче ..... ме боли". </div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">"Нищо не помня" ми се струва акцента, обаче :)</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; text-indent: 35.45pt;"></div><a href="http://www.youtube.com/watch?v=MvVEoCDuBII&feature=related">http://www.youtube.com/watch?v=MvVEoCDuBII&feature=related</a><br />
Аман!Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com13tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-39824274779140864482010-09-23T00:07:00.007+03:002010-09-23T01:00:49.049+03:0024 срещу 25 септември<div style="text-align: justify;"> За втори път ми се случва да приветствам <a href="http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=28802">решение на Светия Синод</a> на БПЦ.</div><div style="text-align: justify;"> Правя го с огромно задоволство, с дълбока надежда и някак с удовлетворение от рядкото единомислие на собствената ми съвест с тази на божиите наместници по родната ми земя. Чувствам се и по-праведен, защото знам, че е обикновено и нормално да бъде точно така!</div><div style="text-align: justify;"> Правя го и със заседналата напоследък мисъл, че точно това е пътя към спасението на онези изоставени деца, чиито 238 другарчета така нелепо и ужасно са загинали (<a href="http://forsakenchildren.bghelsinki.org/?p=1">тук</a>). От задушаване, от насилие, от глад, от връзване, от липса на внимание... Неща, които няма как да се измерват в липса на пари, на институции, на политическа воля, нито пък на далновидност. Мерят се със съвест, с норми, описани в Библията, с мисъл за възмедието... Защото не институциите и не законите ще са пречката, която бихме съумели да поставим пред тези многобройни смърти. Смърта е ужасяваща, когато е умишлена и неестествена, а в този случаи е точно такава. Умирали са и умират деца!</div><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvq-zz4z2xNAh0ZSk6hjR9rOaQ_gk7VhNvDZMXPCcPEbDpzqFbLAAVponlj4AnBy3Vh6Wp1qt_IX3llcyqno-tuSj62wCNq-We4zzmCi0nnw-RSohxQgC2gBTWBkHWislKZLKw_0tmDu4/s1600/lora.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" px="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvq-zz4z2xNAh0ZSk6hjR9rOaQ_gk7VhNvDZMXPCcPEbDpzqFbLAAVponlj4AnBy3Vh6Wp1qt_IX3llcyqno-tuSj62wCNq-We4zzmCi0nnw-RSohxQgC2gBTWBkHWislKZLKw_0tmDu4/s320/lora.jpg" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">Toва е Лора, оставена да умре (<a href="http://dumpinggroundsforpeople.wordpress.com/2009/10/17/loras-amazing-story/">тук</a>)</span></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br />
</div> Правя го с надежда, че това ще бъде истинският отговор на <a href="http://vbox7.com/play:5f3d6621">шествието</a> на следващия ден. От което не толкова се плаша, колкото се срамувам. Защото знам, че децата на снимката по-долу са както наша отговорност, така и наш грях.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjVkqoky-5-mAiawSsU8T9ZTINAzKsZNJVPBAyzKAlJlpWWTE2s77MPKsI55Vcu4bmdJmO8Va4zx0AAbi0pczGu8msqC3EwQzHN97OpW5oBzixJkvJC9DLVcVE7mHEv7a7N2hnOprztobU/s1600/430x287.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" px="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjVkqoky-5-mAiawSsU8T9ZTINAzKsZNJVPBAyzKAlJlpWWTE2s77MPKsI55Vcu4bmdJmO8Va4zx0AAbi0pczGu8msqC3EwQzHN97OpW5oBzixJkvJC9DLVcVE7mHEv7a7N2hnOprztobU/s320/430x287.jpg" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">Антон Станков, архив news.bg</span> </div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br />
</div> Едно мнение в унисон <a href="http://templar.blog.bg/politika/2010/09/22/deus-vult.609245">ТУК</a>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-26197883403694563532010-08-22T21:58:00.000+03:002010-08-22T21:58:21.225+03:00Глинените крака на пенсионния модел<div style="text-align: justify;"> Напоследък все повече се говори за пенсионния модел в България, за вдигане на вноските, за увеличаване на осигурителния стаж, за пенсионната възраст и дискриминацията в това отношение на мъжа спрямо жената, или пък обратно. Неща, които сами по себе си са важни и засягат много хора, но извадени от контекста на по-глобалния въпрос това ли е пенсионния модел, който ще реши проблемите ни, са напълно лишени от смисъл. А моят категоричен отговор е НЕ. Защото съществуващият модел в България, а и в голяма част от страните от Европа е имал смисъл но при съвсем различна демографска картина, а при съществуващата днес и дългогодишната вече, а за това и очевидна, теденция на застаряване на населението, е напълно обречен на провал. Тук държа да отбележа, че някъде в далечната 1998 г., когато се поставиха основите на днешния пенсионен модел, всъщност философията му и стратегиите за развитието му бяха не това, което той предствлява днес и тъй като, по ред причини реформата спря през 2001 г., цената, която ще платим за продължаването й едва сега ще е много по-солена. Ето защо факта, че у нас осигурителните вноски са едни от най-ниските не бива да ни води в заблуждението, че с вдигането им ще решим проблемите с недостигащите средства за пенсии, без дори да сме се опитали да погледнем от друга, различна от господстващата днес гледна точка за това, пенсионен модел ли имаме в момента или обикновена финансова пирамида с върха надолу. Защото в България имаме малцина работещи, мнозина неработещи и много пенсионери и всяко едно увеличаване на осигурителните вноски е малоумно наказание за първите, което съчетано с минималните осигурителни прагове и минималната заплата, все неща определяни от правителствата, води до три тъжни последствия: „почерняване” на бизнеса, намаляване на дохода на наетите и мизерни пенсии. <br />
А за да не го обръщам на характерно мрънкане ще си позволя да изложа възгледите си къде и как аз намирам решение на дълбоките проблеми, грозящи пенсиите както на моите родители, така и евентуално моята, някога. Важно е да кажа, че голяма част от изказваното мнение е лично мое становище и по никакъв начин не би трябвало да ангажира политическите субекти на които симпатизирам. Също така е важно това, че смятам че гледната точка на правителствата за възрастта за пенсиониране на хората не трябва да е като тази на госпожите в детската градина и задължителния сън на децата между два и четири следобед. Защото ние не сме деца, а правото да се пенсионираш е точно като правото на труд – въпрос на личен избор. Право е, да знаеш каква ще пенсията ти и откъде ще я получаваш, задължение е да се грижиш за нея и да не хленчиш за по-голяма, отколкото си предвидил през активния си трудов живот.<br />
Първото ми, според мнозина кощунствено мнение е, че осигурителната тежест е много висока. Такава я прави не толкова делът й измерен в проценти от осигурителния доход, а огромната й неефективност в частта на бюджета на НОИ. За пример привеждам бюджета за 2010 г., където като приходи от осигурителни вноски са заложени 3 523 783 хил.лв. при средна осигурителна тежест за различните видове категории труд от 30%. В същото време, разходите само за пенсии на НОИ са около 7 135 011, т.е. 42% от всички приходи в държавния бюджет за тази година (преди актуализацията), като недостигащите му средства се предоставят от централния/републиканския бюджет. От това е очевидно, че дори и при двойно увеличаване на осигуровките за пенсии и при евентуална пълната им събираемост, бюджетът на НОИ така и не би могъл сам да финансира изплащането на пенсии, а да не говорим за възможността му да трупа финансов резерв за бъдещи плащания, при неблагоприятната демографска картина в страната. От което правя логичния извод, че дори безкрайно увеличаване на осигурителния стаж, 60 процентни осигуровки, съчетано със същия пенсионен модел води до мизерстващи пенсионери както днес, така и след петдесет години, и изнемогващи работещи. </div><div style="text-align: justify;"> Но в модела, възприет през 1999 г. има едно съществено звено, което упорито се пренебрегва вече от две правителства, а именно – вторият стълб от общо тристълбовата ни пенсионна система. В момента в този втори стълб – ДЗПО, вноската от работещите, родени след 1960 г., възлиза на 5%. Това, подчертавам са вноски, които всеки осигуряващ се сам определя в кой частен фонд да внася и натрупването там е по лични сметки, достъпни за проверка по всяко време. Но поради малкият дял от общите осигуровки там, тежестта на средствата от втория стълб в бъдещите пенсии ще е около 15 %, което намирам за крайно недостатъчно. Очевидна е необходимостта да се върви към схема, при която вноската на тези, например родени след 1970г. в ДЗПО да се увеличи от 5 на 10%, при поне същото намаление на парите за първия стълб, на родените след 1980 г. – 15 % и т.н., докато делът на първия стълб в бъдещата пенсия не надхвърля половината от нея. <br />
Второто ми предложение е в резултат на първото. Може би е крайно в очите на мнозина, но е такова защото е очевидно че натискът върху републиканския бюджет, макар и в относително краткросрочен план, ще се увеличава по отношение на ролята му в дела на пенсиите за около двадесет години. Важното е, че това може добре да се планира и е цената за една жизнена пенсионна система утре, за тези, които работят сега. Това, което ми се струва за удачно за запълване на зейналата дупка в бюджета ще го оприлича, като на избор между две алтернативи – едната е увеличаването на осигурителните вноски, неразумността на което се опитах да покажа по-горе, а другата е вдигането на някой косвен данък, например на данъка върху добавената стойност. Посочвам него, защото от този данък се формира повече от половината от данъчите постъпления, както в тазгодишния бюджет, така и в предишните. Характерната му особеност да се заплаща само от крайния потребител го прави щадящ за бизнеса, но натоварващ за потребителя. От друга страна привлекателността на ДДС намирам в това, защото го плащаме първо всички ние, когато сме просто клиенти и когато можем да си позволим някаква покупка; второ, защото заможните плащат повече, чрез по-голямите си разходи за по-скъпи стоки и услуги, а бедните – по-малко; и трето, но много важно – понеже във формирането му участваме всички седем милиона българи, а това означава, че за разлика от осигурителните вноски, увеличаването на ДДС може да е минимално, но със същия ефект.<br />
Всъщност, по отношение на увеличаване на вноските в ДЗПО има и много <a href="http://mediapool.bg/show/?storyid=169050">други подобни мнения</a>, както и по отношение на достигнатия предел на осигурителното бреме, но не виждам някой да предлага откъде ще идват парите за пенсиите на сегашните пенсионери, а и утрешните. А ако има някое по-добро решение от вдигането на ДДС, с радост бих го приел.</div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-7824033877841068682010-08-19T22:55:00.005+03:002010-08-20T08:45:54.920+03:00По действителен случай Сюжет:<br />
1. Развита демокрация.<br />
2. Доста след началото на 21-ви век. <br />
3. Идват цигани. <br />
4. Демокрацията нещо не сработва и дават на циганите по триста евро, еднопосочен билет, и айде... откъдето дошли, че “не можем ви берем гейлето”. <br />
<br />
Размисли:<br />
Добре де, ама циганите са си нашенски, а и ние уж сме в Европа, т.е. европейци са. И сега, като пристигнат пак тук тия , ние по-умни ли сме от французите, та да се справим? А ако вземем, че се опитаме да проверим, по френски маниер, законни ли са колибите им? Или пък, ако задълбаем по-надълбоко, работили ли са нещо в последните три месеца? И понеже е все “НЕ”, що ли не ги върнем, с по триста лева (обаче!) и пак с безплатен билет, там, откъдето са ни ги изпратили? На специалното внимание и грижи на евродепутатката Елс де Гроен, например. Все пак, да не забравяме, че тече Десетилетието на ромското включване.<br />
<br />
Тя и г-жа Бардо ревеше за мечките ни , но я да пробва днес един къмпинг в Родопите! За една седмица само! <br />
Гарантирам й среща или с гладна мечка, или с цигани, може и циганин с мечка, двамата гладни, а и от трите случая ще има дълбок спомен за цял живот.<br />
<br />
Извод:<br />
Повече да не ми навират в очите и ушите как било в Европа!Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-53326435139517764472010-08-06T22:59:00.008+03:002010-08-14T23:27:13.878+03:00Четири изречения от набеден за “шибаняк” Ред първи:<br />
Че съм “шибаняк” следва от това, че цялата тежест на никаквите реформи, които провежда настоящото правителство, са все тояги на гърба на онези, които са се осмелили да правят собствен бизнес, а това не ме е накарало да ревна с пълно гърло.<br />
Ред втори:<br />
Че съм “шибаняк” е очевидно, поради фактa, че когато ме наричат така, доволно се съгласявам, приглася ми и шумното, всенародно безразличие.<br />
И трето:<br />
Когато един министър, нарече онези, благодарение на чиито усилия е станал министър, с една кръчмарска дума - “шибаняци”, говори много и за качествата на министъра. <br />
<br />
А за качествата на всенародните “шибаняци” не смятам да говоря. Казал го е министърът, подкрепил го е и с тълковния речник. И тъй като е министър на българите в чужбина, не мога да го съдя за отношението му към тези, в родината.<br />
<br />
Съгласен съм!Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-62224410322587943482010-07-10T14:37:00.007+03:002010-07-10T15:36:53.963+03:00За топките на един общински съветник<div style="border-bottom: medium none; border-left: medium none; border-right: medium none; border-top: medium none;"><br />
<br />
Как расистът чете криминалната сводка?<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgKBlm79beU0Yy1_FYZFu_xogVeqWtJJIJSKhsXrX4uj1RPgg79lsH8TQdIJKPf3gkY40iw6R-mVwlohx_1Wl9cH4-5b4EtXL56gPqGs-ey8DV0mQ7DmYBUkqNdJpBTAhL_5zTHuVCJWe8/s1600/klan_cross_139301t.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" rw="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgKBlm79beU0Yy1_FYZFu_xogVeqWtJJIJSKhsXrX4uj1RPgg79lsH8TQdIJKPf3gkY40iw6R-mVwlohx_1Wl9cH4-5b4EtXL56gPqGs-ey8DV0mQ7DmYBUkqNdJpBTAhL_5zTHuVCJWe8/s320/klan_cross_139301t.jpg" /></a></div><div style="border-bottom: medium none; border-left: medium none; border-right: medium none; border-top: medium none;"><br />
</div><div style="border-bottom: medium none; border-left: medium none; border-right: medium none; border-top: medium none;"> Чете я така: „<a href="http://djambazki.org/?p=96"><span style="color: blue;"><strong>Чисто битово клане</strong></span></a>” .</div><div style="border-bottom: medium none; border-left: medium none; border-right: medium none; border-top: medium none;"><br />
</div></div><div style="text-align: justify;"> Разбира се, написано е наистина добре, с необходимия за такива случаи патос и с умелото използване на анафора. А за тази ефектна стилистическа фигура авторът през ред употребява думичката „расистко”. И накрая става ясно – виновни са циганите, престъпници са пак само циганите, а авторът – Ангел Джамбазки, в собствените си очи, не е точно расист, обича родината си и би искал да изсели в Индия циганите. </div><div style="text-align: justify;"> И има топки. </div><div style="text-align: justify;"> В моите очи е онзи малоумник, за когото битово убийство е възможно само когато жетвата и убиецът са едновременно или само българи, или само цигани. Всичко друго е етнически конфликт и точка. И има „циганска престъпност”, която трябва да се „смаже”. А, когато това го казва Председател на Комисията по обществен ред и сигурност в Столична община, казаното, поне за мен, добива други очертания. Със сигурност добива други очертания и в очите на циганите от Виетнамските общежития, на които само преди по-малко от месец същият този Джамбазки им обеща розово бъдеще, след преместването им в някакви казарми. И разбираемо - едва не го набиха пред телевизионните камери. Защото дори и за циганите, за сведение на г-н Джамбазки, е важно не само какво им казваш или обещаваш, но и какъв си всъщност, какво целиш и каква точно кауза защитаваш. </div><div style="text-align: justify;"> Изобщо, г-н Джамбазки, в качеството си на Председател на споменатата комисия, някак, вероятно бди над реда и сигурността, очевидно е и дълбоко загрижен за престъпността в столицата. Но точно от тази негова загриженост ме побиват тръпки.</div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-80587444543934270852010-07-03T15:59:00.007+03:002010-07-08T22:13:50.603+03:00Благодаря Искам да благодаря на г-н Атанасов, за оказаното ми доверие с включването ми в Съвета към председателя на ДСБ София. Благодаря за добрите думи, казани по мой адрес,от Стоян Танев, Иван Шиляшки, Иван Иванов, Елена Рускова, Светла Добрева и много други... Огромно благодаря и на всички членове на софийската организация, които ме подкрепиха без да ме познават добре, и чиито надежди от днес лежат на плещите ми. Благодаря на членовете и симпатизантите от "Красна поляна" за искрената радост в очите им при споменаването, днес, на моето име и бих искал да им кажа, че точно те ме научиха, че политиката е способност за поемане на отговорност и е много важно, как го правиш.<br />
<br />
Съвсем накратко, ще кажа какво ни предстои в уникалните условия на неуправляващи, но някак в управляващото мнозинство, както на държавно, така и на софийско ниво. Предстои ни в условията на все по-видна управленска немощ и на все по имагинерна коалиционна мощ, на все по-широко обществено негодувание, и на все по-тясна за маневри писта. Нашата писта.<br />
Аз, макар и вероятно на противно мнение от мнозина, смятам, че до тук, до днес, се справихме блестящо. Докато повечето разрушиха, ние съумявахме да строим, да имаме позиции по всяка злободневна тема, да предлагаме решения, когато никой нямаше такива, да изобличаваме тогава, когато никой друг не се осмели. <br />
Предстоят ни избори.<br />
Предстои ни кондиция,в която никога досега не сме били и бих казал - предстои ни лидерство. <br />
ГЕРБ се провалиха, но не в реформи, а в страха от тях и в отчайваща некомпетентност. Мачистият им лидер така и не разбра, че кризата е противник с дан, далеч по-висок от неговия, че само със спортни умения и колекция от медали по различен повод на ревера (пардон – фланелката) няма как задължително да си добър държавник. Атака и РЗС са компрометирани отдавна в нашите, а вече и в очите на собствените си привърженици. СДС... за СДС в София, бих казал или добро или нищо, така че казвам – «добро». За БСП – истината е, че те в момента са в съвсем друга битка, но не и в битката за София .<br />
Сега за София – София е същата, каквато беше преди една, преди две, преди три и преди много повече години. Кметът или кметицата са други, но има ли значение? Малкото добри неща, които са се случили са благодарение на нас и нашите инициативи - ще имаме строго регламентиране на базовите станции на мобилните оператори, предстои премахване на ромските гетата, наше е виждането за пътя за решаване на проблемния трафик през централните части и обвързаността му със синята зона, опознаването и запазването на културни артефакти, в центъра на столицата, наша е модерната визия за предстоящото с ориенталкия пазар, наречен “женски”. <br />
Ние, софийската организация, свършихме много работа и е логично убеждението ми, че ако от утре до края на тази година направим три неща, чакат ни успехи:<br />
1. В ДСБ София да стартира процедура по номинации за общински съветници и номинации за кмет на столицата.<br />
2. Всяка районна организация да намери един или най-много два проблема в общината си и да се съсредоточи не толкова в решаването им, което не винаги е възможно, а по-скоро в широкото огласяване на предлаганите решения. Това ще е началото и фона на предизборната кампания.<br />
3. В края на годината да се проведат избори за подреждане на листата от наша страна, с която листа после да съставим общата във формата на Синята коалиция.<br />
<br />
Така ги виждам аз нещата и такъв е пътя към успеха, според мен.Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-19951786958308859312010-06-24T22:55:00.004+03:002010-06-25T23:41:17.439+03:00Разходка с дъщеря ми*<div style="text-align: justify;">Хубав съботен следобед ни отвежда, мен и дъщеричката на разходка по централните софийски улици. Минаваме покрай онези някогашни машини за сладолед, нелепо аранжирани с хрупкави вафлени фунийки, прозрачни кофички и залепен с тиксо, точно до металните дръжки ценоразпис. Отброявам на запотената от жегата лелка нужните монети, тя пита за привързаността ни към фунийките и ни ги подава пълни с ванилов сладолед. Държа ги в едната си ръка, а дъщеря ми се затичва към единствената незаета пейка, точно под сянката на една кичеста акация, покатерва се на колена, сяда и триумфиращо ми маха. Настанявам се до нея, подавам и фунийката, като й обръщам нужното внимание, че дрешките й не бива да докосват сладоледа.</div><div style="text-align: justify;">По близкия булевард, точно срещу нас, се задава странно шествие от хора. Най-отпред десетина души държат огромен транспарант, на който с едри букви пише PRIDE, а с по-малки, под латинските букви успявам да различа думите “втори гей парад”. Дъщеря ми спира за момент със сладоледа, взира се в наближаващото множество и казва на срички :</div><div style="text-align: justify;">- При-де. - Бързо се поправя- “Прайд”, поглежда ме с крайчеца на окото си за евентуално неодобрение от моя страна по отношение на уроците по английски и изстрелва:</div><div style="text-align: justify;">- Прайд е гордост, нали татко?.</div><div style="text-align: justify;">Кимам утвърдително и й посочвам струйката разтопен сладолед, която застрашително напредва към ръката й. </div><div style="text-align: justify;">- А тези какви са, татко? - облизва лакомо фунийката и ме поглежда за отговор. Опитвам се да започна отнякъде, трудно ми е, а тя размахва от ръба на пейката нетърпеливи крачета. </div><div style="text-align: justify;">- Това са, как да ти обясня, по-различни хора. Наричат ги гейове... </div><div style="text-align: justify;">- Аха – казва тя и размахва още по-бързо крака. Хапва сладолед и се умисля. Подозирах, че няма как да не знае нещо по въпроса за гейовете, но въпреки това съм изненадан. Някога аз във втори клас не бях сигурен в много по-очевидни днес неща.</div><div style="text-align: justify;">- А защо правят това – пита тя и сочи към множеството.</div><div style="text-align: justify;">- Кое “това”?</div><div style="text-align: justify;">- Миии... това, на улицата?</div><div style="text-align: justify;">- Защо правят това шествие ли?- уточнявам аз и подчертавам думата шествие.</div><div style="text-align: justify;">- Да, защо правят шествие?</div><div style="text-align: justify;">- Те казват, че много други хора не ги приемат добре и затова правят шествие, за да променят нещата.</div><div style="text-align: justify;">- Нещо като ти и твоите митинги ли, татко?</div><div style="text-align: justify;">Кимам утвърдително. Тя намеква за моите занимания с политика и ходенето ми понякога на партийни митинги. Често я взимах с мен, като любимата й част беше да я кача на раменете си и да размахва флагчета.</div><div style="text-align: justify;">- А те от добрите ли са, татко?</div><div style="text-align: justify;">Хвана ме на тясно и го забеляза.</div><div style="text-align: justify;">- Виж, моето момиче, тук сред тези хора има и добри и лоши, както навсякъде, просто тези са по-еднакви в това, че са гейове.</div><div style="text-align: justify;">- Но ти не си гей.</div><div style="text-align: justify;">- Не съм, разбира се.</div><div style="text-align: justify;">- А лошо ли е да не си гей?</div><div style="text-align: justify;">Ставам нервен и изхвърлям в кошчето до мен салфетката с която се спасявах от вече втечнилият се сладолед. Вадя друга и я давам на дъщеря си.</div><div style="text-align: justify;">- Не е лошо татко.</div><div style="text-align: justify;">- А защо и ти тогава не направиш шествие?</div><div style="text-align: justify;">Не намирам думи и й се усмихвам. Забелязвам сочната белезникава следа по вафлената фунийка на малката да напредва надолу към блузката й.</div><div style="text-align: justify;">- Татко, знаеш ли че и в нашия клас има един гей. Не съм много сигурна, че е такъв, но се държи ужасно странно. Мисля, че го прави нарочно, за да е интересен. – тя напълно е забравила за лакомството в ръката си и разпалено продължава – Татко, а те щом се гордеят, теб трябва ли да те е срам? Ти нямаш свое шествие, все пак!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Множеството дотолкова ни е доближило, че ми става неудобно от полуголите тела и от обилните милувки между участниците. Дрехите на мнозина от тях са толкова прилепнали, че ми се струват напълно излишни. Някак ужасно ми се иска малката да не е тук, но нямам избор. </div><div style="text-align: justify;">За европейски норми, поне в този случай, е неуместно да говоря. Искам единствено да притисна хубавата й главичката и до себе си. Неуместно е и да говоря за написаното в Библията.</div><div style="text-align: justify;">Струйката разтопен сладолед по фунийката на дъщеря ми отдавна е навлязла дълбоко в ръкава й, ядосвам се и искам да й кажа, че е време да тръгваме, но забелязвам, че няма накъде. Трябва да изчакаме гейовете да отминат. Едва тогава ще мога да я заведа на някое по-хубаво място, да ядем сладолед и да си говорим за нашите неща.</div><div align="justify"><br />
</div><br />
<span style="font-size: x-small;">*Приликите с действителни лица и събития са случайни</span>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-62610690524305242502010-06-22T23:54:00.004+03:002010-07-08T18:04:21.603+03:00А зелената точка за 26-ти? Аз не мразя “обратните”. Но ги съжалявам, дълбоко и искрено. По две основни причини: <br />
<br />
Първо - те са очевидно противоестествени - според биологията, според физиологията и не на последно място – според библейските сказания. Затова и за пръв път съм склонен да призная, че макар и рядко, но съвсем на място, представителите на Светия Синод са абсолютно прави в <a href="http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=24714">негодуванието си</a>. Достойни са освен за моите, но и за всеобщи адмирации. И понеже не харесвам израза “гейове”, не толкова заради самата дума, а повече заради обидата вложена в него, бих казал, че хомосексуалните са противоестествени не само поради изреденото по-горе, но са такива и по държане, по външност, по начин на обличане и най-важно – по липсата на всякакъв морал. Защото моралът е и в това, да не натякваш своето различие. Моралът е и в скромността по отношение на сексуалните различия. Той е и в способността на свян по определени теми. Изобщо, крие се в ред такива, на пръв поглед старомодни неща.<br />
Някак, особено странно ми се струва това, че редица уважавани люде, консервативни, улегнали, интелигентни, с пълно право според мен, бяха вложили справедливи и разумни усилия против предаваните по национална телевизия скандални вечеринки на обитателите на “брадърската къща”, особено на последната, “фемили”... Сега обаче, всеки глас и всеки аргумент “против” предстоящото дефилиране по софийските улици на откровено и буквално “сбъркани” хора, е толкова особено сквернен и толкова дълбоко погрешен, според преобладаващото обществено мнение, че напълно отсъства. По този повод се говори или хубаво или нищо, така е модно, обаче.<br />
Споменавайки морал се опитвам да кажа, че е морално да не пропагандираш сексуалните си въжделения и наклонности, не само защото това са неща, които касаят теб и собствените ти полови и не толкова такива органи, но особено защото те са в разрез с нормите, приети от църквата и от мнозинството хора от поне две хилядолетия. <br />
Морално, а и редно е, да може да поставиш “зелена точка” с цифри 12, 10 или някое по-малко число в нея и да можеш да предпазиш детето си от това, което ти, като родител намираш за неправилно и за недобро. Но на тези паради в центъра на столицата няма как да упражниш "задължителен родителски контрол", което освен право е и задължение на всеки с челяд вкъщи. Убеден съм!<br />
Второ – според библията, хомосексуалността е грях. А обществото ни, като христянско и европейско е основано именно на тези християнски и библейски ценности. Освен това, консерватизмът е дълбоко преплетен с христянските ценности. От друга страна, консерватизмът, заедно с онези цитирани древни, но съвременни ценности е и дълбоко в мен.<br />
И в този ред на мисли... нормално е точно десните да заявяват, че подобни прояви дълбоко накърняват освен доброто възпитание (простете за отживелия израз), но накърняват и достойнството на почтените хора. <br />
Да, очевидно има хора, които са хомосексуални или бисексуални... някак ми е трудно да продължавам с тези разновидности, но искам да подчертая, че по никакъв начин не искам да отричам правото им на самоопределение. Стига да не заявяват своята изключителност под прозорците на децата ни и разбира се, по телевизията. Защото когато правиш такова публично шествие, истината е, че не просто демонстрираш, а всъщност пропагандираш своето различие. Именно тогава съм против.Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-13702313824739084142010-05-30T00:53:00.006+03:002010-05-30T01:07:55.482+03:00И ти ли, гръцка жабо?<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiNp_FgCkxKqwkuHShmQ3MS1ICSk9mYVQ6_7cXHFNhBS__lIV-_9JPzbknCresU4xmMcQW3fCq9dSOZHdqwdv0Li_lsIXGgPzcYIgekWXD3P-uCVy3PiclwwQ-IIJ6DxYHtiV7dtcZhEBc/s1600/188x141.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" gu="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiNp_FgCkxKqwkuHShmQ3MS1ICSk9mYVQ6_7cXHFNhBS__lIV-_9JPzbknCresU4xmMcQW3fCq9dSOZHdqwdv0Li_lsIXGgPzcYIgekWXD3P-uCVy3PiclwwQ-IIJ6DxYHtiV7dtcZhEBc/s320/188x141.jpg" /></a></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"> Грой от последните гръцки протести</span></div><br />
Вече от доста години съм дълбоко впечатлен от синдикалната мощ в съседна Гърция. Въпреки, че по принцип недолюбвам и намирам за вредни всякакви подобни организации. Но признавам, че от вчера, когато жаби, съвсем естествено - гръцки, съумяха да блокират цяла магистрала, съм повече от респектиран! Какъв размах, какъв мащаб и колко удачни проявления имат гръцките протести!<br />
А нашите родни синдикалисти - да вземат да се скрият!Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-6100915480439237872010-04-28T16:53:00.004+03:002010-04-28T18:08:02.473+03:00Хетман Янукович и украинската Рада Ще припомня накратко две истински истории – едната е от преди около четиристотин години, другата едва от вчера, но са все истории на един народ. Изумителното е това, че въпреки, че първата история е добре известна на този народ, това никак не му попречи да я повтори отново вчера. <br />
<br />
Далечната 1654 г., 4 февруари:<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEik_7YFR9XbitO51r4PapiduxnuISvlco4sEVt1VNS96671NnqX-HLn7wYm_1uYLi6hRfVonNHBpDbQ2Ry4fQ9_M6gogb3JCQkLRRl-7oioB169DpkmEJfK87vFXRxlorO-1sJFc0l8ZYs/s1600/b_hmel.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEik_7YFR9XbitO51r4PapiduxnuISvlco4sEVt1VNS96671NnqX-HLn7wYm_1uYLi6hRfVonNHBpDbQ2Ry4fQ9_M6gogb3JCQkLRRl-7oioB169DpkmEJfK87vFXRxlorO-1sJFc0l8ZYs/s320/b_hmel.jpg" tt="true" width="245" /></a></div> Украинският хетман Богдан Хмелницки свиква народно събрание (Рада). Точката в дневния ред е една единствена и бих я нарекъл, за по-съвременно, така: отказ от суверенитет с оглед на обективните трудности пред възстановената от около двадесет години държава. <br />
При всеобщо одобрение присъстващите делегати на Радата полагат клетва за вярност „навеки” към руския цар Алексeй I и Украйна става част от Руската империя в замяна на защита от чужди аспирации. Много, много задълго.<br />
<br />
27 Април, 2010 г.:<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtgxQDr8UE_48sQR9nbIndoJ-_262qyDl4jw7PgvQQxgKPsucx9a9SprZSc66WCzEai8Ek0Qlhi0Yec8_0rBS2UwhNJ3Ps7DlXR-lOzvOSc_ux_B_YklZV5VnInI1KRfyh6ATvrAKREog/s1600/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87.bmp" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtgxQDr8UE_48sQR9nbIndoJ-_262qyDl4jw7PgvQQxgKPsucx9a9SprZSc66WCzEai8Ek0Qlhi0Yec8_0rBS2UwhNJ3Ps7DlXR-lOzvOSc_ux_B_YklZV5VnInI1KRfyh6ATvrAKREog/s1600/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87.bmp" tt="true" /></a></div> Украинската Рада ратифицира споразумението между Янукович и Медведев за продължаване на пребиваването на руския черноморски флот в базата в Севастопол на Кримския полуостров с 25 години. В замяна на това Украйна получава отстъпка от цената на газа с 30 процента.<br />
Това се случва отново след около двадесет години суверенитет на Украйна и трудностите, като цената на газа, пак са много обективни.<br />
<br />
Има много прилики, нали? Има и разлики, като имената на главните действащи лица, както и времената, в които това се случва. Но най-голямата разлика, според мен е, че вчера новият Хмелницки и Радата продадоха суверенитетът на държавата си, както и достойнството на собствения си народ много по-евтино.Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-30792153730779655862010-04-17T21:28:00.005+03:002010-04-18T11:25:29.200+03:00Борисов в собствен сос<div style="text-align: justify;"> Само преди около десетина месеца Борисов заявяваше, че имал пълното основание да състави самостоятелен, негов собствен кабинет. Аз пък, тогава, си позволих да направя коментар, че основанието му е пълно, но едва наполовина. Оказва се, че точно другата, липсващата половина, е била далеч по-важна, но ББ все пак реши да поиграе на премиер. В играта има екшън, сълзи и много пот, левичарско казано – всенародна пот и всенародни сълзи. Но Борисов вероятно я харесва тази игра, защото я играе, а и току заплашва, да я започне отначало.</div><div style="text-align: justify;"> Днес, след многомесечните лутания на финансовия екип на същото това "правителство на собственото основание", след вечно предпоследните антикризисни мерки, но пък след последната иновация на премиера, да бори кризата единствено с хъса на вътрешния си министър, уверен съм, че и на най-неграмотния овчар, дори и в най-забутаното село, му е ясно, че нещата не вървят на добре. </div><div style="text-align: justify;"> Хич, даже!</div><div style="text-align: justify;"> Странното е, че дори и тези, които се опитваха да сплашват нас, редовите избиратели, с онзи клип с ББ и Костов, изкачащ иззад него, взеха да очакват с нетърпение това накрая да се случи и Командирът да <a href="http://www.dnes.bg/politika/2010/04/17/spasenieto-na-borisov-e-nov-kabinet-s-kostov.89520">поеме държавните дела в ръцете си.</a> </div><div style="text-align: justify;"> Та барем да издрапаме и тази криза... </div><div style="text-align: justify;"> </div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-7354325874418959622010-04-07T21:42:00.004+03:002010-04-08T07:34:49.915+03:00Нова министърка - нова песен<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiaD6L38wVFnd_YUx5O5JitIP9JPd8cMZXElfZuXGKyDFxAhxBqqlmsXu7S4MYgaLGvCFeCZWAAieXNUkWsPX5REFAo8OQrIDMoeywQkCi3BtN3-bJ7UREplh5IV_9y7sZN9F4u_UY_QPk/s1600/Borisova.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" nt="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiaD6L38wVFnd_YUx5O5JitIP9JPd8cMZXElfZuXGKyDFxAhxBqqlmsXu7S4MYgaLGvCFeCZWAAieXNUkWsPX5REFAo8OQrIDMoeywQkCi3BtN3-bJ7UREplh5IV_9y7sZN9F4u_UY_QPk/s320/Borisova.jpg" /></a></div><span style="font-size: x-small;"> Фотограф: Надежда Чипева</span><br />
<br />
<br />
Повечето хора обичат да се хвалят – разбираемо е, човешко е. Повечето големци също се хвалят и то при първа възможност, особено ако са на пресконференция. Министрите и Министър председателят рядко остават по-назад, например вторият от изредените и днес се похвали, че той, както и всеки друг ученик от Банкя, не би купил нещо за 90 лева, за да го продаде за 88. Подчерта дебело, че става дума за ученици от Банкя така, че мен, софиянецът, ме полази руменина чак до бузите от срам за родното ми място. Язък ми за школовката на Софийската математическа, след като съм пропуснал училището в Банкя!<br />
Но гордостта на новата министърка Борисова, разказана естествено на пресконференция, в контекста за нейната визия за достигането на здравната реформа до децата е нещо, което никак, ама честно – никак не можах да проумея. Вероятно за разлика от училите в Банкя.<br />
Та тази госпожа Борисова, новата ни здравна министърка, досущ като един истински Борисов, очевидно знае как кое се прави, щом като е реализирала проекта «Как да израстем със здрави кости» с творбата «Млечна песен» (<a href="http://www.capital.bg/blogove/parliament_watch/2010/04/07/883998_koito_pie_vsiaka_sutrin_osem_litra_priasno_mliako_toi/?ref=rss">виж Капитал</a>). И за труда си е получила двадесет хиляди евро европейско финансиране!<br />
<br />
Не вярвах в чудеса доскоро, но ако утре Недялко Йорданов напише песен «Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме пациенти, безчетни трудови дни», ще означава, най-вероятно, успешно завършена здравна реформа.<br />
<br />
"Е.....си държавата, щом като аз съм й министър!"Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-4036996792703030182010-03-31T22:04:00.003+03:002010-04-12T20:00:25.925+03:00Пораснали деца Днешният ден е странен за мен, макар че до вчера не осъзнавах, че ще го почувствам именно така. Всъщност би трябвало да празнувам, опиянен от радост, но признавам, че тъжното странно съжителства с чувството за щастие у мен днес. Навярно съм в голяма степен егоист, не знам. Но най-вече искам да кажа, че от сърце пожелавам весело изкарване, много много здраве и повече късмет (повече от моя) в живота на дъщеря ми! Защото днес за нея е един наистина голям, значим и преломен ден. И в някакъв смисъл с датата 31 март 2010 г. настъпи Денят на независимостта за моето малко момиче. Тя днес навърши 18.<br />
Също бих искал да споделя, че много се гордея с нея, че съм й благодарен за вечерите, когато приказвахме за "важните" неща, за сутрините, когато я откарвах на училище с препълнената раница... За дните, когато беше трудно и тя съумяваше да бъде по-голяма, за да ми помага... <a href="http://santov.blogspot.com/2009/08/blog-post_25.html">За обичта й към летенето</a>... <br />
<br />
Тя е един прекрасен, смел човек, а оттук и моята гордост :). Всекиму такава щерка и Господ да я пази!<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivDb82s5yjUtVuUHTpTj1yzegJtxQzjyetIEm6vZpYTVLDXlEzFANhOlbzZDwTSf7yA4lunUmzfulDSALpcf7cWXImEIXTzTx5rcGn8VkcG2RHyoJjLc05zZ-BVUwwwncjtSfYu3J4oY8/s1600/P3070975.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" nt="true" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivDb82s5yjUtVuUHTpTj1yzegJtxQzjyetIEm6vZpYTVLDXlEzFANhOlbzZDwTSf7yA4lunUmzfulDSALpcf7cWXImEIXTzTx5rcGn8VkcG2RHyoJjLc05zZ-BVUwwwncjtSfYu3J4oY8/s320/P3070975.JPG" /></a></div>Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7324860224662839014.post-35588318657202312542010-03-29T22:03:00.006+03:002010-03-29T22:28:47.680+03:00Керванджията го няма, кучетата си лаят, а керванът си върви... Накъде ли?Индукцията е уважаван похват за правене на верен извод от частни случаи. Полагайки усилия да мисля именно така, индуктивно, описвам само няколко факта, на сполетяли ни неща, съвсем напоследък:<br />
1. Правителството решава да затвори около 120 неефективни болнични заведения, но след първите вяли протести се отказва да го направи. <br />
2. Правителството заявява, че ще увеличи пенсионната възраст с оглед застаряващото население и с ред разумни аргументи, но след вяли протести, се отказва.<br />
3. Правителството решава да увеличи здравната вноска с два процента, в отговор на пак вяли протести на едни джипита, с които не се е разплатило. След първите публични упреци, се отказва, плаща на джипитата, обаче.<br />
4. Правителството решава да вдигне осигурителната тежест на самоосигуряващите се лица,със задна дата, но след декларация, прочетена по Националната телевизия, се отказва.<br />
5. Правителството заявява, че изход от кризата е вдигане на ДДС с два процента, но след вяли упреци от синдикатите ..... се отказва!<br />
<br />
Знам, че освен изброените факти съм изпуснал поне още толкова и все в тази посока, но изводът е верен и направо страшен - май там отпред няма никой, а керванът ни тътрузи крака... на някъде...<br />
<br />
Спомням си, че през 1997, пак бяхме в криза, пак беше страшно, но тогава един премиер оглави правителството първо с името си, но впоследствие получи прозвището "Командир", а сега един, от “Генерал” се превръща пред очите на всички ни в най обикновената фамилия.Тодор Сантовhttp://www.blogger.com/profile/03152574780771502753noreply@blogger.com2