вторник, 31 март 2009 г.

Без гащи






Чувал съм, не съм го изпитал, но казват, че когато някой изпадне в истерична криза, най-доброто средство да излезе от нея, е да му се зашлеви силен шамар.

Тези дни си мислех за Барозу. Някак, мислех си за него със съчувствие. Защото е известно, че винаги има и първи път, но в този случай, първият път на този португалец е да види премиер без гащи - Станишев. А тъй като същият този Станишев е и премиер на моята страна, то червенината по бузите ми не изчезва.
А той, премиерът ми си хленчи, секне се, обърсвайки лицето си с опакото на ръката пред всички медии... Вайка се, че сам не можел да управлява, а освен това и вика с цялото държавно гърло "помощ"!
Но държи помощта , която да му бъде оказана да се измерва в..... европейски чиновници – около стотина.
Молбата може да изпълни единствено Барозу, но е очевидно, че той, горкият, просто се втрещи. Не, не от гледката на премиер без гащи и европейски чиновници наоколо. Мисля, че е от мисълта за нужда от шамар.
Барозу всъщност го направи.
Мен ръцете ме сърбят отдавна и също смятам да го шамаросам. Надявам се и вие. На тези избори ще имаме възможност.

петък, 27 март 2009 г.

Таралежът

От новини и обрати покрай дясната коалиция взех да дишам на пресекулки. В началото тръпнех в очакване, че нещо, като здрав разум, ще се зачене и впоследствие роди в СДС. Тъкмо когато това, като че ли се случи и върху слабите ми вече нерви се стовари притеснението, че на лидера им Мартин Димитров май ще му “хвръкне главата”. Той, слава богу, оцеля, но дочувам че някои в партията му щели да правят друга коалиция, само че без Костов...
Някак странно ми изглежда една партия да участва в две коалиции, но като си помисля, на какво ли не съм бил свидетел за двадесетгодишната ни нова история си казвам: “може пък и това да стане!”.
Но най-трудно за проумяване ми е едно събитие отскоро. Някак изведнъж се оказа, че ако се интересува човек от политика и иска да е добре информиран, трябва да гледа и Вип Брадър. Защото там съвсем съзнателно бил влязъл третия стълб на дясната коалиция - Сузи дългото бедро (Кошлуков).

Може и да го е направил по политически причини, които аз лично не мога да проумея, но това си е мой недостатък. Не разбирам, обаче, какъв ще е приносът на този Кошлуков в дясното обединение, само дето натрапчиво в главата ми се върти една поговорка, за един таралеж в гащите.
Май в повече ми идват тези вълнения!

петък, 6 март 2009 г.

Седесарски митове

Съмненията ми, че СДС, към което признавам, че изпитвам носталгични чувства, породени от някогашното ми членство в тази партия, все повече заприличва на онзи древен бог – Янус, от вчера се превърнаха в мое дълбоко убеждение. СДС очевидно има две лица и всяко едно от тях изразява свое мнение. А едно от тези лица аз никак не харесвам – това на СДС – София. Въпреки, че там, в Софийската им организация, аз познавам поне един човек с качества, които уважавам, на когото поднасям своите извинения.
В убеждение се превърна и друго мое подозрение – в СДС има огромен дефицит – дефицит на лидерство. Защото за мое огромно съжаление, Мартин Димитров, който е един безусловно умен и почтен човек, по никакъв начин не показва качества на политическо мъжество, каквото е редно да има един лидер на политическа партия. Особено ако тази партия е дясна. И ако е СДС. За да си лидер на политическа партия съвсем не е достатъчно да си неин председател. Никак даже! Защото Лидерът трябва да умее да убеждава, да отстоява и най-вече – да умее да води.
В контекста на казаното няма да скромнича и ще заявя, че аз, като член на ДСБ имам своят лидер, се възхищавам на поведението му, на авторитета му, на ума му. Възхищавам се на това, че съумява да намира и показва пътища. Иван Костов е личност, която увлича, чертае посоки и умее да ръководи – държава, общество, съмишленици, партия.....
На онези от СДС, които уж неразбирайки, продължават да сочат Иван Костов за виновник, като се започне от сегашното състояние на партията им, та чак до двойките в бележниците на внуците или децата им, ми се иска, като редови член на ДСБ само да им кажа: както аз, така и поне деветдесет процента от това, което е в ДСБ, сме там заради същият този Иван Костов. И когато някой ми заразпрявя, че обединение може, но без Иван Костов, както аз, така и споменатите деветдесет процента членски състав сме наясно, че и ние сме нежелани. ( http://www.focus-news.net/?id=n1142473).
Ми... прав ви път! Даже така, на мен лично, ако на такива "отворковци" посоча вратата би ми било много по-лесно!

И в заключение ще кажа: Ако зададеш на СДС един въпрос, очаквай поне два отговора, ако поискаш среща с председателя, очаквай поне две срещи и то с двама такива....

вторник, 3 март 2009 г.

Софийските клетки

Какво означава, да си съвестен гражданин?
Разбира се, наред с други важни неща означава, че когато си свидетел на нередности и прояви на пълно беззаконие, особено на такива, от “масов тип”, да алармираш властите.И е естествено да очакваш добра развръзка, според законите.
Това, за което ще пиша по-нататък, са неща, които всеки от нас е виждал. Виждал ги е и Голямият Кмет, а и 24-те “по-малки” кметове по райони в града ни, виждал ги е и Главният и 24 – те “по-неглавни” архитекти на столицата.
И какво от това? Посевместността на това явление, масовостта на проявите му, е само в подкрепа на обзелото, както мен, така и вероятно всички столичани (освен около 40 000 души) убеждение, че законите ги има, за да бъдат само написани някъде....

Преди няколко седмици, връщайки се към осем часа вечерта от работа, както обикновено загубих около десетина минути от вечерния си отдих в търсене на място, близо до блока ми, за да паркирам. Пак както обикновено, такова не открих. Паркирах пред съседния блок, известен в квартала с името “блокът на Първанов”. Е, бил е такъв преди около седем години и ще е отново “негов”, след около три. На следващата сутрин, намерих под чистачката на предното стъкло зловещ надпис, накратко разясняващ, че ако искам да нямам проблеми с возилото си, да си го паркирам на паркинга пред “собствения блок”.
Та, поогледах се аз и като за първи път прогледнал, се впечатлих от редицата бетонни клетки, до една незаконни, дори електрифицирани, които имам удоволствието да ви покажа:






















Днес отделих доста време за да фотографирам, обознача положението им и прилежно измеря тези постройки. Размерите им са 4,5 на 3,8 метра. Което прави 17,1 квадратни метра площ. Отнето е тротоарно, улично и зелено пространство.Отнето е моето, вашето право да се придвижвате спокойно по изграден от общината (от всички нас) тротоар, отнето е пространство, отнет е чист въздух, отнето е правото ми да паркирам автомобила си пред блока. Общото между тези бетонни нарушители, дело на малцина тарикати, е грозота и пълна незаконност.
Освен това, по измерванията, които собственоръчно направих, се оказва, че две такива гаражни клетки заемат място, колкото три паркирали автомобила!
Вижте сами:





По данни от общинския съветник от ДСБ г-н Вили Лилков, общият брой на тези уродливи форми, родени от незначителна общинска сила по опазване на реда, е около 10 500 броя. И като ги сметна излиза, че са откраднати от площта на столицата около 180 хиляди квадратни метра – от мен, от вас, от София. Вярно, вероятно някои от тези клетки са законни, но се надявам общината да предприеме необходимите действия към останалите, които да доведат до премахването на останалите. Пак по информация от г-н Лилков се оказва , че общината разполага с машина, струваща милиони, която от тези бетонни клетки би могла да произвежда пътна настилка....

Е, искам ги обратно тези метри пространство.! Както искам и настилка по многото калища.
Искам общината да санкционира нарушителите, искам те да си платят разноските по премахването, а не аз, данъкоплатецът.
Искам този, чието дело представям по-долу на снимката, да покаже, ако не пред районната администрация, то поне пред живеещите в блока - комшиите, документи дали наистина общината му е разрешила да си разшири панелката с още една стая. Защото се оказа, че от жилището до гаража, в непосредствено съседство е изградена и “топла връзка”! И да отговори – кой му даде разрешение, дори да електрифицира новата си придобивка?





Искам да ги няма!
Уведомявам тези от вас, които желаят да се включат в инициативата да премахнем подобни безумия и биха искали да помогнат на инициаторите – “ДСБ – София”, че от следващата седмица на следния сайт:
http://mydsb.org/
ще се събира снимков и всякакъв достоверен материал по темата в помощ на акция по премахването на подобни символи на столицата