вторник, 31 март 2009 г.

Без гащи






Чувал съм, не съм го изпитал, но казват, че когато някой изпадне в истерична криза, най-доброто средство да излезе от нея, е да му се зашлеви силен шамар.

Тези дни си мислех за Барозу. Някак, мислех си за него със съчувствие. Защото е известно, че винаги има и първи път, но в този случай, първият път на този португалец е да види премиер без гащи - Станишев. А тъй като същият този Станишев е и премиер на моята страна, то червенината по бузите ми не изчезва.
А той, премиерът ми си хленчи, секне се, обърсвайки лицето си с опакото на ръката пред всички медии... Вайка се, че сам не можел да управлява, а освен това и вика с цялото държавно гърло "помощ"!
Но държи помощта , която да му бъде оказана да се измерва в..... европейски чиновници – около стотина.
Молбата може да изпълни единствено Барозу, но е очевидно, че той, горкият, просто се втрещи. Не, не от гледката на премиер без гащи и европейски чиновници наоколо. Мисля, че е от мисълта за нужда от шамар.
Барозу всъщност го направи.
Мен ръцете ме сърбят отдавна и също смятам да го шамаросам. Надявам се и вие. На тези избори ще имаме възможност.

Няма коментари: