петък, 20 април 2012 г.

Eпилог на един бивш ентусиаст


Сега , когато епитетът предател предстои успешно  да бъде окачен на ревера ми, а и вече ме напсуваха, би ми се искало,  за последно по темата, да кажа няколкото думи по-надолу. Обмислям го от седмици, сигурен съм че не прибързвам и че е редно да го кажа.
 
 А аз имам по-различна причина за финала на писанието си, тук, някак по-лична е. Съжалявам, но за мен светът и неговото възприятие изглежда важен единствено от  моя гледна точка. Дори и да греша, по-поносимо би било да  е поне  моя грешка. Затова и съм десен, предполагам.

Моето разочаровение няма основание в  липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Коренът му  е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушаване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат,  в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам...  Да ме прощава Господ,  дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си,  та възнамерявам така и да продължа.  Защото ми се струва нередно да се наставляват хора, които са поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно... Това в продължение на цели осем години...  Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи пред уважението на доскорошните съпартийци.
 А и някак редно беше тези, които са овъзмездени с високи постове и от моето усилие за партийната кауза, да имат онзи грам респект към мен, към лелките и чичовците редом, дето са избягали от работа, за да присъстват на събрание или на масичка с подписи... И вместо да упрекнат за наличието на мнение, просто да попитат: „ти как мислиш?” 

И накрая... аз не знам какво предавам  всъщност, но съм сигурен че не предавам себе си.  

Прекратявам членството си в партия ДСБ с дълбоко съжаление за приятелите там, но така е редно да постъпя. Желая им успех!