Хубав съботен следобед ни отвежда, мен и дъщеричката на разходка по централните софийски улици. Минаваме покрай онези някогашни машини за сладолед, нелепо аранжирани с хрупкави вафлени фунийки, прозрачни кофички и залепен с тиксо, точно до металните дръжки ценоразпис. Отброявам на запотената от жегата лелка нужните монети, тя пита за привързаността ни към фунийките и ни ги подава пълни с ванилов сладолед. Държа ги в едната си ръка, а дъщеря ми се затичва към единствената незаета пейка, точно под сянката на една кичеста акация, покатерва се на колена, сяда и триумфиращо ми маха. Настанявам се до нея, подавам и фунийката, като й обръщам нужното внимание, че дрешките й не бива да докосват сладоледа.
По близкия булевард, точно срещу нас, се задава странно шествие от хора. Най-отпред десетина души държат огромен транспарант, на който с едри букви пише PRIDE, а с по-малки, под латинските букви успявам да различа думите “втори гей парад”. Дъщеря ми спира за момент със сладоледа, взира се в наближаващото множество и казва на срички :
- При-де. - Бързо се поправя- “Прайд”, поглежда ме с крайчеца на окото си за евентуално неодобрение от моя страна по отношение на уроците по английски и изстрелва:
- Прайд е гордост, нали татко?.
Кимам утвърдително и й посочвам струйката разтопен сладолед, която застрашително напредва към ръката й.
- А тези какви са, татко? - облизва лакомо фунийката и ме поглежда за отговор. Опитвам се да започна отнякъде, трудно ми е, а тя размахва от ръба на пейката нетърпеливи крачета.
- Това са, как да ти обясня, по-различни хора. Наричат ги гейове...
- Аха – казва тя и размахва още по-бързо крака. Хапва сладолед и се умисля. Подозирах, че няма как да не знае нещо по въпроса за гейовете, но въпреки това съм изненадан. Някога аз във втори клас не бях сигурен в много по-очевидни днес неща.
- А защо правят това – пита тя и сочи към множеството.
- Кое “това”?
- Миии... това, на улицата?
- Защо правят това шествие ли?- уточнявам аз и подчертавам думата шествие.
- Да, защо правят шествие?
- Те казват, че много други хора не ги приемат добре и затова правят шествие, за да променят нещата.
- Нещо като ти и твоите митинги ли, татко?
Кимам утвърдително. Тя намеква за моите занимания с политика и ходенето ми понякога на партийни митинги. Често я взимах с мен, като любимата й част беше да я кача на раменете си и да размахва флагчета.
- А те от добрите ли са, татко?
Хвана ме на тясно и го забеляза.
- Виж, моето момиче, тук сред тези хора има и добри и лоши, както навсякъде, просто тези са по-еднакви в това, че са гейове.
- Но ти не си гей.
- Не съм, разбира се.
- А лошо ли е да не си гей?
Ставам нервен и изхвърлям в кошчето до мен салфетката с която се спасявах от вече втечнилият се сладолед. Вадя друга и я давам на дъщеря си.
- Не е лошо татко.
- А защо и ти тогава не направиш шествие?
Не намирам думи и й се усмихвам. Забелязвам сочната белезникава следа по вафлената фунийка на малката да напредва надолу към блузката й.
- Татко, знаеш ли че и в нашия клас има един гей. Не съм много сигурна, че е такъв, но се държи ужасно странно. Мисля, че го прави нарочно, за да е интересен. – тя напълно е забравила за лакомството в ръката си и разпалено продължава – Татко, а те щом се гордеят, теб трябва ли да те е срам? Ти нямаш свое шествие, все пак!
Множеството дотолкова ни е доближило, че ми става неудобно от полуголите тела и от обилните милувки между участниците. Дрехите на мнозина от тях са толкова прилепнали, че ми се струват напълно излишни. Някак ужасно ми се иска малката да не е тук, но нямам избор.
За европейски норми, поне в този случай, е неуместно да говоря. Искам единствено да притисна хубавата й главичката и до себе си. Неуместно е и да говоря за написаното в Библията.
Струйката разтопен сладолед по фунийката на дъщеря ми отдавна е навлязла дълбоко в ръкава й, ядосвам се и искам да й кажа, че е време да тръгваме, но забелязвам, че няма накъде. Трябва да изчакаме гейовете да отминат. Едва тогава ще мога да я заведа на някое по-хубаво място, да ядем сладолед и да си говорим за нашите неща.
*Приликите с действителни лица и събития са случайни