сряда, 6 август 2014 г.

До троловете я докарахме

         С растящо безпокойство следя ситуацията около дебата за лидерството в РБ и съм с натрапчивото чувство, че гледам свирен мач. Моите дълбоки уважения към г-н Радан Кънев и партия ДСБ, но както аз, така и огромната част от колегите ми в ДБГ  не биха приели така проведен избор за лидер в рамките само на ИС на РБ. Убеден съм,  че не това е механизма, който би изразил мнението и желанието на по-голяма част от членовете на петте партии в блока, а  и в личен план ще разколебае моята (и не само) мотивация за пълноценно участие в същинската битка, която ни предстои на 5.10. Убеден съм и че това не е път към единство, а е по-скоро начало на раздяла. Обиден е и напъна в социалните мрежи за лайкове на безумиците „Аз искам  Еди кой си за Председател” и броенето на наши и ваши тролове...
 Моите уважения и към Гражданския съвет, но поне като са граждани ги моля да оставят партийните въпроси на партиите, иначе все пак са „нечии” граждани.  Още повече, че  ми е странно точно гражданите да настояват за превръщането на блока в единен политически субект, партия де.  
Не че съм против, лично аз.
Освен всичко, знам че точно ДБГ няма никакви отношения с г-н Борисов. Знам и друго, понеже гледам телевизия, но очевидно и оглушително  воплите за коалиция тътнат другаде и това е проблем на друга  партия, но не и на ДБГ.

В създалата се ситуация съм склонен да мисля, че ако не се намери компромисен вариант за реално отразяване на предпочитанията, а и бих допълнил,  тежестта на отделните партии в РБ, то единствено едни предварителни избори биха решили острият въпрос, който така ненавременно се налага да решаваме, пък и не само него.

събота, 7 септември 2013 г.

Резюме на изминалите три месеца

Важните неща са много малко, но като взема предвид, че останалите много са просто маловажни ми се ще да си ги кажа. Така както аз ги виждам.
 Като например, че има хора, които след целодневен труд на работното си място не се прибират просто вкъщи. Готови са да отделят по още час- два за нещо не по-малко смислено, каквото е да отстояваш достойнството си.  Това са хората със знамената и свирките след 19 ч. Полагат още труд но не за себе си само, правят го с постоянство, методичност, интелигентност и креативност в продължение на месеци, на които искрено се радвам. Което между впрочем си е прецедент, а и без капка кръв. И като се замисля имало е много други, дори по-сериозни поводи за такива прояви, а сочената за виновна Мрежа и тогава си я имаше... Не, нещо друго ни се е случило, и не Пеевски е виновен, нито Мрежата, нито който и да е. Случи ни се и е нещо Важно. Вътре в умовете е на нацията ни. И е справедливо картите да се раздават отново.
А думите на Тацит за император Галба omnium consensu capax imperii nisi imperasset* сякаш са били казани за г-н Орешарски, но това е друга тема, важното е, че забелязано.
Като например, че по странна ирония на съдбата, изборната загуба се оказа най-големият подарък за партиите с консервативни идеологии. Факт! През тази загуба очевидно минава и бъдещият им успех и което ме кара със затаен дъх да следя процесите по новото изграждане, да преглътвам някои забежки по зеленото,  и да чакам да се прояви естественият уклон към умерения национализъм, който толкова липсваше на т.нар. стара десница. В този смисъл няколко „воеводи” са много повече от един два лифта по-малко за страната ни, но така си мисля аз и не е от значение.
Но все пак говоря за Важните неща, а случващото се е такова.
На този фон липсата на депозирана оставка, социални придобивки ,цената на дървата за огрев и куп други такива ми се струват просто маловажни.

*Никой не би се усъмнил в способностите му да управлява, ако не беше станал император.

петък, 14 юни 2013 г.

малцината мнозина

Очевидно преди да изчезнем, губим  територията си,  обратното би било по-малко болезнено. Днешният акт на т.нар. Народно събрание не утвърди просто  избора на Главен борец с престъпността,  а съвсем цинично и   нагледно ни показа значението на антонимите, вероятно идеята е в контекста на резултата от  матурите. Достоверното въплъщение за борец.  Поне на вид, пък и според модерният форклор се вписва в образа.

А най –важното – станалото  потвърди, от последна, висша инстанция, нашата слабост . На онези, малцината „вменяеми”, по цитат на психиатър.  
Бях на протеста, видях повечето си познати, а те са не толкова много. И какво? Просто толкова сме, че  чак е недостатъчно. 
Да подадем ръка на оптимизма и да я разтръскаме сърдечно, като за последно!

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Зимата на някои граждани




Това, което се случва в последните две седмици аз все още не мога да охарактеризирам въпреки непрестанните си усилия. От една страна започна като протест на бедността и липсата на елементарна справедливост, от друга съдържа в себе си отчетливи прояви на агресия срещу всичко, с елементи на открит вандализъм, полят с много бира. От трета страна това не е протест на селяните, нито е протест на пролетариата, не е на безработните, нито на безпартийните, но някак... не ми се струва и че е точно протест на гражданите. Поне не и след оставката на правителството. А понеже протестите си продължават и след  „долу правителството, президента  и прочие” няма да ме учуди да станем свидетели и на  скандиране от типа „долу народа”. Поне на мен взе да ми идва на уста...

Това го казвам не защото не съм съгласен  голяма част от НЕ –тата на хората по улиците, но по-скоро ме плашат  повечето ДА –та. „ДА има гражданска квота във всички бордове....”  , ДА има управление на гражданите...” , „ДА се извърши национализация...” .    Редицата от тези безумни да-та клони към безкрайност.  Тези искания показват едно важно и тъжно обстоятелство, а именно че хората които са по улиците, са добри в организираните протести и напълно  прави да недоволстват от мизерията, завзела живота им, но и хабер си нямат, как да се преборят с нея. За това и се съмнявам – кои са гражданите? Тези дето обикалят студията и говорят уж от името на протестиращите  и пишат прокламациите ли? Дето се пребъркват за шпрейове и партийни  членски карти ?
 И кои не са граждани? 
А аз не съм ли гражданин?
И  както писа едно издание и на мен напоследък това все повече ми прилича на бунт на свинарите. Чакаме Ивайло, но понеже Ивайло го няма вероятно ще продължат със скандиранията „всеки ден ще е така до появата...” .