сряда, 30 септември 2009 г.

Не може ли на български?

Малката ми дъщеря е вече в седми клас. Радвам й се, и някак закъсняло осъзнавам, че пораства бързо. Учим заедно, според предстоящите предмети, написани в новата й програма. Която, отбелязвам, беше прилежно напечатана от училищното ръководство съвсем навреме и раздадена на учениците,за което благодаря! Но, признавам, че съм в пълно недоумение от едно нещо в тази програма, защото за понеделник пише че имат някакъв нов предмет - “модул спорт”, с чиято същност никак не съм наясно. Първо си помислих, че вероятно това е добре позната ни физкултура, казано по соц., но се оказа че в същата тази програма, за петък пише: “физическо” (буквално).
Не съм съвсем наясно, но не крия, че ми е неудобно да изглеждам неграмотен или старомоден, така че няма да питам госпожата каква е разликата между часа в понеделник и часа в петък. Детето каза, че е никаква, освен това, преподава и по двата предмета все един и същ учител.
Може би това е част от началото на реформите на г-жа Фандъкова, но все пак... не може ли на български? Поне програмата, а?

понеделник, 28 септември 2009 г.

Отчайващите разлики



(снимка БНТ)


Полански е известен, много известен.Освен това, лично аз, много харесвам филмите му.И ще ги харесвам и занапред, защото режисьорът Полански е добър, много добър режисьор!
Стависки е известна личност, също. Но другото общо между тях, освен известността им, е и наличието на престъпление – в досието им, а вероятно и според съвестта им.
И една голяма разлика между тези двамата - в това, къде и на коя географска ширина и дължина е установено това тяхно престъпление – дали е според българския съд, например, или според този, на Съединените американски щати. Разлика между нас и онези отвъд океана, разлика, която никак не вдъхновява.
На злощастния Полански му се е случила присъда в Америка, обаче. И съм сигурен, че на никой от американските обвинители няма да му щукне да пледира пред съда и обществото за условна присъда, позовавйки се на лемата за секващите приходи в личната сметка на всеки режисьор в затвора.
Освен това, мен като балканец, ме впечатлява, че делото по което е подсъдим Полански е от 1977 г., а оттогава там, в тази Америка, са се сменили толкова правителства, пък прокурорите им са все на едно мнение! Нали г-н Велчев?
А на разните европейски общественици, министри и дори директори на ЮНЕСКО бих искал да им кажа - да протестират, да пишат гневни писма,нали е демокрация?
Очаквам и великобританецът Стро в най-скоро време да се включи.

петък, 18 септември 2009 г.

Моите три основания

Доскоро течеше една хубава игра за едни шест причини... Но понеже времената са такива, че сме в навечерие на поредни избори и очевидно нещата вървят на зле, предлагам свой вариант, ограничавайки се само с три такива:

Провокиран съм от номинацията на управляващата партия и от настъпилата суетня в редиците на десните. И много исках да чуя думи, че Фандъкова не е моят кандидат за кмет на града ми! Тя е кандидат на Бойко Борисов, единствено и напълно достатъчно, вероятно. На всичкото отгоре, човекът си е прав, за себе си, да издига когото той намери за добре и е смешно, и глупаво някой извън партия ГЕРБ да му се сърди или да го упреква в несговорчивост. И понеже, както вървят нещата, мой кандидат за това място така и няма да се появи, искам да кажа своите три неща, които дълбоко ме вълнуват:

1. Някога, при правителството на Станишев, самият аз бях привърженик на общи, даже много общи действия, в името на цел, която си заслужава не само заради собствените ми партийни пристрастия, а изобщо за цялата ни държава. В онези не толкова далечни времена не само намеквах, а дори посочвах за полезни, съвместни действия даже и с партия Атака. Тогава имах своите причини, които, от своя пък страна, имаха дълбоки основания във вредността на онова правителство. От днешна гледна точка смятам, че съм бил прав в настояването за равностойно противоборство на онова, тройно връхлетяло ни нещастие и в призивите си за непретенциозност в подбирането на съюзници. Това, обаче, беше за тогава!

2. Днес - ако всякакви политически еквилибристики бяха уместни преди изборите и допустими при неочакваният, дори бих го нарекъл - пожарен развой, при съставянето на новото правителство, то сега са без елементарно основание. И понеже пиша, прибавям едно голямо и удебелено НИКАКВО ... основание. Защото това, което грози десницата не е просто оцеляването на парламентарната й група, а да й забравят името, защото е пледирала за собствената евтаназия. Това – за днес!

3. Утре – на предстоящите кметски, пък били и те частични избори, е редно, дори задължително, да кажем на малцината автентични десни, че виждаме смисъл да се борим за своето място, за своят облик, за своите идеи и намираме сили за това. А онзи, на когото ще връчим знамето, този път ще го намерим единствено сред нашите редици. Аз се сещам за поне двама души, които могат да се справят.
В София, можем и сме длъжни да опитаме поставянето на началото на собственото си възраждане, защото сега от нашите сили зависи единствено нашето оцеляване, нищо друго! Пък за губене май много не остана! И както казва един мой приятел, време е да си вдигнем панталоните. Та поне да не ни запомнят с гол задник.
Дотам я докарахме, просто...
И стига блогъри, банкери, топ- банкери...
Така е редно да бъде за утре!

петък, 11 септември 2009 г.

Борба за съвършенство (по Медведев)


Снимка: dnes.dir.bg



Очевидно е, че руският президент най-сетне е решил да покаже на народа, кой е шефът всъщност и се захваща с най-драгото на всеки руснак - алкохола. Разбира се, драго е на почти всеки по тези ширини, за да бъда точен, с малки изключение, като Путин и още вероятно неколцина. Дори и срок е дал Медведев за първите резултати от усилията в това му ново поприще на борец против алкохолизма - три месеца!

Като първа жертва в тази борба щял да падне размерът на бутилките – от 5 литра до най-много 330 мл. ... биричката. Вече предполагам, че размишлявайки в тази посока, всеки руснак предугажда и следващите стъпки – забрана на всякакви чаши с вместимост повече от 50 мл. (там обикновено използват по-голями) и накрая задължителна употреба на сламки при консумация на алкохол.

И след някоя и друга година любимият ми израз “трезвен, като лисица” няма вече да е толкова силен.

сряда, 9 септември 2009 г.

На английския министър на правосъдието не вярвам!




Не вярвам от неотдавнашното странно помилване на Атентатора от Локърби, а е невъзможно и той да няма участие в такова решение, макар да се приписва на шотландците само.
Също никак, ама никак не вярвам и на българското правосъдие!
Затова и се старая да не се гневя много за днешното помилване на младежа Шийлдс. Мисля си, че понеже нито нашето “право – съдие” е такова, че да съди по право, нито пък очевидно, Стро се интересува от право и излиза, че истината може и да не е точно тази, отразена в решението на българския съд, а със сигурност и не е тази, за която пледира Стро.
Само, не мога да не призная, че ми и е изключително тъжно за момчето Мартин Георгиев, както и за неговите близки. На тях им са нужни поне правосъдие и възмездие. И навярно са дълбоко разочаровани.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Тъжно за българската патриаршия

Не мога да подмина с мълчание изцепките на вече редовната медийна звезда – митрополит Николай Пловдивски, въпреки че много упражниха перото си върху него и едва ли мога да кажа нещо по-различно. Много неща, обаче, стават по-ясни и по-тъжни, след поредното негово пустоумно и жалко изхвърляне. Като например факта, че българите нямаме друго основание за да посещаваме храмовете на родната Патриаршия, освен Новия завет, за тези които са го чели изобщо, или от суеверни страхове. Никой от нас не отива там, за да чуе божиите слова от устата на свещеника, защото е очевидно, от вратата храмова още, че местният поп, Патриаршията и изобщо църковното настоятелство на всяка църква по нашите земи, е предпочело не просто да има търговци в храма, а самият храм да е търговска лавка. И на тези мисли навяват гишета за продажба, посрещащи веднага след прекрачване на прага. Има ценоразписи за смърт, молитва, кръщене, а с попа се говори за пари, пари и пак пари. Пазарлъкът не е недопустим.
Освен това ми е ужасно трудно да си представя чувствата на близките на загиналите на онова корабче, смирено и тъжно посетили църквата...
Гореспоменатият владика си има титла – вярно е, има си и расо, килимявка... Но под всичко това се крие един от многото, срещащи се в големите, малките градове, в села и махали... гамени. Той е поп, но по професия, не по призвание. Както например беше и до днес е свещеник, тук в моя квартал, един от тези, за които разказът на моя позната говори много: бил викнат да освети нов апартамент и божият служител дошъл пиян до козирката, поискал ракия и тутакси заспал на масата. После се присетил за парите, взел ги и го изгонили.
Нашата църква е нищо повече от търговско дружество, само дето не е регистрирана по Търговския закон, а по някой друг. Затова и е населена от търговци, не от божии люде. Грехът, че е такава е и наш, не е само на Патриарха. Но днес няма Бозвели, няма и Богориди и едва ли ще се случи, миряни да изгонят поп, като Николай, от храма... Нищо, че думите му са на български.
И нямам основание да насоча никого към Българската църква, ако се нуждае от помощ. Не бих повярвал, ако някой го е правил.
И посещавам с удоволствие и истинско смирение единствено параклиси.