вторник, 26 януари 2010 г.

"Рога и копита"

Занимавам се с политика не защото ме изхранва, а защото знам, че това е редният и правилен начин на всеки, осъзнал освен себе си, но и общественият си интерес, да се опитва да променя нещата в посока на своите разбирания. За зло или добро се оказах “десен” не толкова защото мразех комунистите , нито защото имах нещо в миналото на роднините си, за което да си отмъщавам , а просто и достатъчно – защото целият ми трудов стаж с всичките му благости и неуспехи си беше моя лична отговорност. И все още е, слава богу! Провалите си бяха мои, успехите празнувах със семейството си, сънувах лошо данъчните, през 1999 –та бях квалифициран от “своите” в правителството, като един от лошите – "търговец-спекулант”... От това по-сериозен аргумент за политическа ориентация – здраве му кажи, въпреки, че някои баби от низшата партийна организация, в която имам честта да членувам и досега ме сочат с пръст – “ Ти пък как стана демократ?”. Ми станах, баби, а за разлика от вас не защото е дошъл десети ноември, а защото днес, когато се замисля, не откривам точна дата на това свое въплъщение и това намирам за много по-уважително, от ежегоден празник с торта и свещички.
Напоследък обаче, поведението на “нашите” от Синята коалиция ми докарва много и продължителен по действие, горчив вкус в устата. Днес научих, че нито едно от нашите, “сини” предложения за включване в бюджета на Столична община не е включено в проекта за бюджет. А това, за посветени в работата на софийската организация на ДСБ и особено в частта й от дебатите за подкрепа на г-жа Фандъкова си е шамар. Шамар на гол задник, ми идва на ума и затова го пиша. Може и да не е политически разумно, може и наистина от мен да не става политик, но поне за две неща държах да има ангажимент в бюджета на София. Неща, за които съм се борил с колегите от Красна поляна, неща, които съм обещавал на десетки хора, а те напълно липсват там където ги очаквах.
Та за бабите по-горе, за мен и за дълбоките разлики – има неща, които не се подминават с мълчание, и има пози, които не се заемат с мисълта, че са политически оправдани. Защото такива неща винаги си имат и последствия, нещо като личностна промяна в кофти посока. Неща, които не можеш да обясниш на децата си, например.
Да добавим в тази манджа гарнитурата от една Плугчиева, доста от измененията в закона за правата на демонстриращите и едни голями меверейски ушички в интернет пространството...
Не знам за вас, но на мен ми идва в повечко. Прелива даже, да го кажа.
Един от нас в ДСБ, твърдя го аз, твърдят го всички, е наистина голям държавник. Но аз не мога да допусна, въпреки относителната си незначителност в партийната структура, да бъда продаден заедно със съвестта си. Няма как да стане, защото съм се научил да отговарям за себе си единствено, а това ме мотивира към бунтовност.
След написаното не си оставам много илюзии, но ми остават двете ми ръце и главата ми с онова нещо вътре, дето толкова подло ме накара да напиша тези редове. Но ще сме в мир вече с него. И се сдобивам с голямата утеха, че няма да ми се налага да лъжа в свое оправдание никого.
На някои ще припомня, че предприятието “Рога и копита” на Илф и Петров не свърши зле, ако имат търпение и достатъчно великодушие,което на мен ми липсва, разбира се...

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Я пък тия в Брюксел

Широко скроен човек е българинът, не е като западняците!
А те какво? Взели да разпитват Желева за работата на съпруга й, за някаква й фирма, за дълбоката й компетентност... та чак на скандал го обърнали. Вместо да цъкнат с език пред тази амбициозна и пробивна блондинка от Изтока, те взели съвсем да издребняват и се отдали на пълни превземки!
Добре че на Първанов, например, не му се е наложило да го разпитва такава комисия, като тази по изслушването на кандидат - европейските комисари, пред която се червеше уважаемата министърка на външните работи на България. Или пък на Божидар Димитров.
Да не забравя да пожелая да не му се случва и на премиера ни г-н Борисов, и да не се сърди особено на лидера на социалистите Шулц, задето го обиди на “телохранител”. Добре че не беше на “съдружник” или нещо от този род, все пак. И е напълно прав г-н Борисов, че къде по трагични случаи има от този с положението на Желева.
Аз лично на този Шулц, нищо че е социалист, бих му стиснал ръката.