сряда, 29 април 2009 г.

Г-жо Макълдауни...

На американската посланничка, госпожа Нанси Макълдауни бих казал само, че нейното притеснение е само притеснение. За което й завиждам. За мнозина българи, обаче, поводът за превъзходителските й тъжни чувства е причина да намразят и държавата си.
Мисля си, че ако бях на нейно място, бих приел предизвикателството, да назова нещата с истинските им имена. Направо и в очите на Станишев и Доган. Да спомена за обръчите, за сараите и баснословните богатства на Доган. За странното явяване на последния, веднъж в годината, на работа ...
Да попитам защо в европейска страна отвличанията са ежедневие. Защо го правят униформени? И след като са такива, защо пък, в края на крайщата да не са и полицаи? А? Да е доказал някой, че са само преоблечени?
Защо Първанов и Станишев се редуват във висене пред кабинета на Путин или там новият... как му беше името....? Опитвайки се да решават руските проблеми.
А нашите, българските? Тях ще решават ли изобщо? Проблемите пред нашите деца в училище, пред бащите и майките ни захвърлени на милостта на някакъв служител в Здравна каса?
Дипломатичността е прието и ценено качество за посланици, но не е ли редно и това да има граници? И тези граници къде са – в областта на сърдечните предсърдия на посланника, формулирани обикновено, като съвест, или просто продиктувани от протокола? Къде точно ги намирате, г-жо посланик? И докъде бихте очертали своята поносимост?
Госпожо Макълдауни, това тук, не е точно страна на чудесата, но бих искал да Ви уверя, че ако Алиса виждаше само нечия глава, това което Вие виждате, е само нечия опашка. А от нея нагоре е просто страшно! Затова и не разбирам смекченият Ви тон. Да не говоря за странния оптимизмъм в думите Ви. Нито за надеждите на голяма част от българите, възлагани на Вашата страна. От около 25 години, между впрочем...Нито пък за Удроу Уилсън и мечтите му?

събота, 25 април 2009 г.

Моите кандидати

Днес се проведе регионалното събрание на вечно подценявания 25-ти МИР. Събрание, на което определихме своите кандидати в листата на Синята коалиция. Между другото, подценяването е съвсем заслужено, защото този район е любимо място единствено за Цветелин Кънчев и е поле за изява само на ромите. От цялата страна :) . Затова и поздравявам неколцината, осмелили се да водят битка тук. И сърдечни поздрави за тези, заели челните места в листата на ДСБ.
Ето и резултатите по брой на получени гласове:
1. Екатерина Михайлова – 159 гласа;
2. Любка Доинска – 126 гласа;
3. Борислав Мавров – 97 гласа;
4. Юлиан Буров 78 гласа;
5. Мариян Бухов – 60 гласа;
6. Таньо Стойчев – 59 гласа;
7. Христо Даскалов – 53 гласа;
8. Бонка Василева – 43 гласа;
9. Васил Стипцов – 34 гласа.

Сърдечни поздрави и за осмото място, защото на него е човек с голям потенциал!

четвъртък, 9 април 2009 г.

Преди всичко - депутат?!

Защо е сладко да сте депутат, г-н Нено Димов?
Последното от Вашите превъплащения ще е депутат от групата на Яне Янев, както разбирам от медиите.
А в главата ми отеква още онова партийно събрание в “Красна поляна”, когато една жена, от залата, Ви зададе въпроса, бихте ли сменили партийната си принадлежност, според която са Ви избрали, когато и ако станете депутат. Отговорът Ви беше наистина пространен и патетичен, но се свеждаше до едничката дума – “не!”. И Ви избрахме, г-н Димов, повярвахме Ви. Както тази женица, така и аз, така и още около триста души гласувахме за Вас.... Отредихме Ви челно място в листата на 25 МИР, от листата на ДСБ, г-н Димов.
Но на Вас не ви хареса просто да сте депутат от партия ДСБ. Хареса Ви ужасно да сте народен представител. Иначе не не намирам логично обяснение на неистовото Ви прескачане от партия, в “независимост” и отново в партия...
Дори, въпреки разговора с Вас в онова кафене, вече не бих се изненадал да сте в листата и на “Атака”, защото приказките Ви са очевидно без значение. Ако Ви поканят, разбира се. Но Сидеров е по-умен от Янев, Янев е по- умен от Вас, а онези триста души, които споменах, са по-умни от вас тримата, така че очевидно Ви предстои да се върнете на село след изборите. И когато влезете в кръчмата, на мегдана, никой няма да ви бръсне за слива.
Като мен, например.
И няма да се изненадам ако видя, че от джоба Ви да стърчи една обикновена димка.
Пък как ще обяснявате тези неща на децата си е Ваш проблем!