четвъртък, 24 юни 2010 г.

Разходка с дъщеря ми*

Хубав съботен следобед ни отвежда, мен и дъщеричката на разходка по централните софийски улици. Минаваме покрай онези някогашни машини за сладолед, нелепо аранжирани с хрупкави вафлени фунийки, прозрачни кофички и залепен с тиксо, точно до металните дръжки ценоразпис. Отброявам на запотената от жегата лелка нужните монети, тя пита за привързаността ни към фунийките и ни ги подава пълни с ванилов сладолед. Държа ги в едната си ръка, а дъщеря ми се затичва към единствената незаета пейка, точно под сянката на една кичеста акация, покатерва се на колена, сяда и триумфиращо ми маха. Настанявам се до нея, подавам и фунийката, като й обръщам нужното внимание, че дрешките й не бива да докосват сладоледа.
По близкия булевард, точно срещу нас, се задава странно шествие от хора. Най-отпред десетина души държат огромен транспарант, на който с едри букви пише PRIDE, а с по-малки, под латинските букви успявам да различа думите “втори гей парад”. Дъщеря ми спира за момент със сладоледа, взира се в наближаващото множество и казва на срички :
- При-де. - Бързо се поправя- “Прайд”, поглежда ме с крайчеца на окото си за евентуално неодобрение от моя страна по отношение на уроците по английски и изстрелва:
- Прайд е гордост, нали татко?.
Кимам утвърдително и й посочвам струйката разтопен сладолед, която застрашително напредва към ръката й.
- А тези какви са, татко? - облизва лакомо фунийката и ме поглежда за отговор. Опитвам се да започна отнякъде, трудно ми е, а тя размахва от ръба на пейката нетърпеливи крачета.
- Това са, как да ти обясня, по-различни хора. Наричат ги гейове...
- Аха – казва тя и размахва още по-бързо крака. Хапва сладолед и се умисля. Подозирах, че няма как да не знае нещо по въпроса за гейовете, но въпреки това съм изненадан. Някога аз във втори клас не бях сигурен в много по-очевидни днес неща.
- А защо правят това – пита тя и сочи към множеството.
- Кое “това”?
- Миии... това, на улицата?
- Защо правят това шествие ли?- уточнявам аз и подчертавам думата шествие.
- Да, защо правят шествие?
- Те казват, че много други хора не ги приемат добре и затова правят шествие, за да променят нещата.
- Нещо като ти и твоите митинги ли, татко?
Кимам утвърдително. Тя намеква за моите занимания с политика и ходенето ми понякога на партийни митинги. Често я взимах с мен, като любимата й част беше да я кача на раменете си и да размахва флагчета.
- А те от добрите ли са, татко?
Хвана ме на тясно и го забеляза.
- Виж, моето момиче, тук сред тези хора има и добри и лоши, както навсякъде, просто тези са по-еднакви в това, че са гейове.
- Но ти не си гей.
- Не съм, разбира се.
- А  лошо ли е да не си гей?
Ставам нервен и изхвърлям в кошчето до мен салфетката с която се спасявах от вече втечнилият се сладолед. Вадя друга и я давам на дъщеря си.
- Не е лошо татко.
- А защо и ти тогава не направиш шествие?
Не намирам думи и й се усмихвам. Забелязвам сочната белезникава следа по вафлената фунийка на малката да напредва надолу към блузката й.
- Татко, знаеш ли че и в нашия клас има един гей. Не съм много сигурна, че е такъв, но се държи ужасно странно. Мисля, че го прави нарочно, за да е интересен. – тя напълно е забравила за лакомството в ръката си и разпалено продължава – Татко, а те щом се гордеят, теб трябва ли да те е срам? Ти нямаш свое шествие, все пак!

Множеството дотолкова ни е доближило, че ми става неудобно от полуголите тела и от обилните милувки между участниците. Дрехите на мнозина от тях са толкова прилепнали, че ми се струват напълно излишни. Някак ужасно ми се иска малката да не е тук, но нямам избор.
За европейски норми, поне в този случай, е неуместно да говоря. Искам единствено да притисна хубавата й главичката и до себе си. Неуместно е и да говоря за написаното в Библията.
Струйката разтопен сладолед по фунийката на дъщеря ми отдавна е навлязла дълбоко в ръкава й, ядосвам се и искам да й кажа, че е време да тръгваме, но забелязвам, че няма накъде. Трябва да изчакаме гейовете да отминат. Едва тогава ще мога да я заведа на някое по-хубаво място, да ядем сладолед и да си говорим за нашите неща.


*Приликите с действителни лица и събития са случайни

2 коментара:

Апостол Апостолов каза...

Всичко това не ми пречи да се гордея с факта, че съм хетеросексуален. Нелепо, а?

Ангел Грънчаров каза...

Аз така разбрах идеята на иначе хубавия Ви разказ: това, че дъщеря Ви се е окапала със сладолед и е оцапала блузката си заради тия нещастници от гей-парада е достатъчно основание човек да е против гей-парадите - понеже все пак блузката трябва да бъде изпрана от по-работливия член на хетеросексуалното семейство.

А пък да не говорим за това, че съзерцанието на една демонстрация на хора, борещи се за "нещо си там", неизбежно води до това малките ни дъщери да ни задават трудни въпроси е така досадно, че човек си струва да пожертва прекрасния съботен ден, само и само да няма злия жребий да срещне някой гей-парад на булеварда.

Правилно ли съм разбрал идеята на разказа Ви?! :-)