сряда, 22 юли 2009 г.

Опиянен от лятото

Пред мен е дълъг списък, чието изготвяне ни отне две вечери. Сега отмятам в него, едно по едно неща, на които след това им остава само да се борят за място в препълнените сакове. Лятото е в разгара си, горещините предстоят, правителство ще има и без мен, а и “работата не е заек, да избяга”, затова и се решихме, най-накрая, да заминем на море. Предварително проучих колко от къмпингите са оцелели, установих, че все още се намират и с удоволствие прочитам точка първа, втора, трета...., фенерче, батерии, барбекю, скара, такъми и въдица, Книги за Мен и пак книги, кабел, разклонител, крушка ... Все неща, чието споменаване, буди у мен дълбоко чувство на доволство, усещане за въздух и звуци, като например свирнята на щурци надвикващи прибоя. В главата ми изникват спомени, как някога, когато приспивахме децата, се позовавахме на неоспоримия авторитет на близкия смокинов храст и Торбалан в него. Това винаги и силно действаше, а храста суетно се рошеше под бриза. Сега децата са голями, особено едната дъщеря и съм доволен, че този път, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата, пак ще бъдем четирима. Да му мисли единствено "Пасатът", защото вкъщи ще останат май само плочките и котката, горката Ще го утешавам, както и себе си с Chris Rea - перфектна музика за пътуващи.
Уважаеми блогъри, които ме четете, по причините по-горе не очаквайте от мен реакция на евентуални ваши коментари, не помисляйте, че се надувам - просто няма да ме има за известно време. Колко ли? И това не сме решили, но се надявам, че докато ни омръзне. Това е едно от малкото предимства на хората, работещи за себе си.

4 коментара:

Aria каза...

:-) весело, незабравимо и диво лято!

[k] каза...

хе-хе,приятнa засечка на тази пресечка, Санте )р не знаех, че блогспотиш ;)
тук е по гот, определено *

[k] каза...

p.s. прасна ме едно прозрение !
не си се отказал от 'буквореденето', не предполагах, че толкова те е вчепетлясало ;)))

Тодор Сантов каза...

Да :), впечатляса ме!
Поздрави!