7 процента надежди

Четири “следизборни” дни са достатъчно основание за проява на политическа трезвеност в нещата, казани или написани от мен. Освен това, седем изборни кампании, в които съм взел активно участие, би трябвало да са достатъчен повод за някакви изводи, една част от които верни само според мен, други – широко споделяни.
За да съм съвършено ясен по-долу, искам да отбележа дебело, че наистина в сегашната десница, погледната широко, има два ясно очертани профила. Някои ги назовават “нова” и стара”, с което категорично не мога да се съглася и смятам, че тези названия са въведени умишлено с явна надежда за психологическо въздействие върху привържениците на едните или другите. Смятам за уместно и единствено отговарящо на истината названието “автентична” десница, в лицето на двете основни партии в сегашната “Синя коалиция” и “мимикрираща” за формацията на Бойко Борисов. Както, между впрочем, Яне Янев и подопечната му партия, който очевидно не е “нов консерватор”, нито пък е бил някога “стар земеделец”, нито “стар седесар”. Той е такъв, какъвто е удобно да бъде и това няма нищо общо със споделяна ценностна система и изповядвани възгледи. Има общо с едни европейски пари, с една свободна политическа ниша и с един проект на родни “шестаци”. И, разбира се, с липса на основно човешко качество – съвест. Според някои и според мен, голяма част от казаното за Яне, може да се твърди и за Борисов, и при спомена за добре известната му лична драма между деполитизацията в българската армия (пожарна) и партийната му книжка в близкото минало, се сещам за израза “няма бивш комунист”.
И за да продължа с моите изводи, за които споменах, обръщам внимание, че казвайки дясно и десни имам впредвид единствено ДСБ и СДС.
На изминалите избори “сините” получиха своите 6,76 процента, число, което потвърждава правилността на усилията на Костов от Ноември 2008г. за спасяване на оцелялото дясно воинство. А благодарение на тези усилия, едни близо триста хиляди души имаше за кого да гласуват в неделя и внушителната цифра на тези хора ме кара по-лесно да приема незначителния процент по-горе. Но не мога да го пренебрегна и да не заключа, че каквито и мероприятия да провежда една партия, колкото и енергия, хъс, средства да влага, каквито и срещи да прави, пиари, програми, промоутъри и всякакви други глупости, резултатите са лично за лидерите Костов и Мартин Димитров. Слава богу, все пак, че десницата ги има, но очевидно не е достатъчно. Както резултатите на ГЕРБ са такива, каквито са, не заради Божидар Димитров, Вежди Рашидов, Цветанов и всякакви други. Това са очевидно гласове за Борисов.
В този ред на мисли обръщам внимание на представянето на НДСВ на евроизборите и месец по-късно на парламентарните за да потвърдя своето впечатление и твърдение, че на десницата й липсват фигури. Хора с излъчване, компетентност и харизма. Хора със собствено мнение и възможност за публични изяви. Десницата и в частност ДСБ има, с голямо “Л”, лидери, но има една огромна липса - няма “втори ешалон” политици. И колкото по-бързо осъзнае това, толкова по-лесно ще излезе от там, където е. Десницата не търси и не обучава политици, а просто ги чака да се появят, барабар със знанията и уменията, което според мен е безумие или най-малкото е непростимо политическо късогледство.
Накрая ще споделя, че лично аз имам своите почти седем процента надежда, че това е било дъното и че оттук нататък предстои доброто, както за мен, така и за онези 286 хиляди души. И искам да изкажа едно огромно благодаря на тези хора! Благодаря специално и на онези 3200 човека от “Красна поляна” избрали 19 –ти номер, заради които съм изпълнен с вяра.