неделя, 22 август 2010 г.

Глинените крака на пенсионния модел

             Напоследък все повече се говори за пенсионния модел в България, за вдигане на вноските, за увеличаване на осигурителния стаж, за пенсионната възраст и дискриминацията в това отношение на мъжа спрямо жената, или пък обратно. Неща, които сами по себе си са важни и засягат много хора, но извадени от контекста на по-глобалния въпрос това ли е пенсионния модел, който ще реши проблемите ни, са напълно лишени от смисъл. А моят категоричен отговор е НЕ. Защото съществуващият модел в България, а и в голяма част от страните от Европа е имал смисъл но при съвсем различна демографска картина, а при съществуващата днес и дългогодишната вече, а за това и очевидна, теденция на застаряване на населението, е напълно обречен на провал. Тук държа да отбележа, че някъде в далечната 1998 г., когато се поставиха основите на днешния пенсионен модел, всъщност философията му и стратегиите за развитието му бяха не това, което той предствлява днес и тъй като, по ред причини реформата спря през 2001 г., цената, която ще платим за продължаването й  едва сега ще е много по-солена. Ето защо факта, че у нас осигурителните вноски са едни от най-ниските не бива да ни води в заблуждението, че с вдигането им ще решим проблемите с недостигащите средства за пенсии, без дори да сме се опитали да погледнем от друга, различна от господстващата днес гледна точка за това, пенсионен модел ли имаме в момента или обикновена финансова пирамида с върха надолу. Защото в България имаме малцина работещи, мнозина неработещи и много пенсионери и всяко едно увеличаване на осигурителните вноски е малоумно наказание за първите, което съчетано с минималните осигурителни прагове и минималната заплата, все неща определяни от правителствата, води до три тъжни последствия: „почерняване” на бизнеса, намаляване на дохода на наетите и мизерни пенсии.
           А за да не го обръщам на характерно мрънкане ще си позволя да изложа възгледите си къде и как аз намирам решение на дълбоките проблеми, грозящи пенсиите както на моите родители, така и евентуално моята, някога. Важно е да кажа, че голяма част от изказваното мнение е лично мое становище и по никакъв начин не би трябвало да ангажира политическите субекти на които симпатизирам. Също така е важно това, че смятам че гледната точка на правителствата за възрастта за пенсиониране на хората не трябва да е като тази на госпожите в детската градина и задължителния сън на децата между два и четири следобед. Защото ние не сме деца, а правото да се пенсионираш е точно като правото на труд – въпрос на личен избор. Право е, да знаеш каква ще пенсията ти и откъде ще я получаваш, задължение е да се грижиш за нея и да не хленчиш за по-голяма, отколкото си предвидил през активния си трудов живот.
        Първото ми, според мнозина кощунствено мнение е, че осигурителната тежест е много висока. Такава я прави не толкова делът й измерен в проценти от осигурителния доход, а огромната й неефективност в частта на бюджета на НОИ. За пример привеждам бюджета за 2010 г., където като приходи от осигурителни вноски са заложени 3 523 783 хил.лв. при средна осигурителна тежест за различните видове категории труд от 30%. В същото време, разходите само за пенсии на НОИ са около 7 135 011, т.е. 42% от всички приходи в държавния бюджет за тази година (преди актуализацията), като недостигащите му средства се предоставят от централния/републиканския бюджет. От това е очевидно, че дори и при двойно увеличаване на осигуровките за пенсии и при евентуална пълната им събираемост, бюджетът на НОИ така и не би могъл сам да финансира изплащането на пенсии, а да не говорим за възможността му да трупа финансов резерв за бъдещи плащания, при неблагоприятната демографска картина в страната. От което правя логичния извод, че дори безкрайно увеличаване на осигурителния стаж, 60 процентни осигуровки, съчетано със същия пенсионен модел води до мизерстващи пенсионери както днес, така и след петдесет години, и изнемогващи работещи.
       Но в модела, възприет през 1999 г. има едно съществено звено, което упорито се пренебрегва вече от две правителства, а именно – вторият стълб от общо тристълбовата ни пенсионна система. В момента в този втори стълб – ДЗПО, вноската от работещите, родени след 1960 г., възлиза на 5%. Това, подчертавам са вноски, които всеки осигуряващ се сам определя в кой частен фонд да внася и натрупването там е по лични сметки, достъпни за проверка по всяко време. Но поради малкият дял от общите осигуровки там, тежестта на средствата от втория стълб в бъдещите пенсии ще е около 15 %, което намирам за крайно недостатъчно. Очевидна е необходимостта да се върви към схема, при която вноската на тези, например родени след 1970г. в ДЗПО да се увеличи от 5 на 10%, при поне същото намаление на парите за първия стълб, на родените след 1980 г. – 15 % и т.н., докато делът на първия стълб в бъдещата пенсия не надхвърля половината от нея.
         Второто ми предложение е в резултат на първото. Може би е крайно в очите на мнозина, но е такова защото е очевидно че натискът върху републиканския бюджет, макар и в относително краткросрочен план, ще се увеличава по отношение на ролята му в дела на пенсиите за около двадесет години. Важното е, че това може добре да се планира и е цената за една жизнена пенсионна система утре, за тези, които работят сега. Това, което ми се струва за удачно за запълване на зейналата дупка в бюджета ще го оприлича, като на избор между две алтернативи – едната е увеличаването на осигурителните вноски, неразумността на което се опитах да покажа по-горе, а другата е вдигането на някой косвен данък, например на данъка върху добавената стойност. Посочвам него, защото от този данък се формира повече от половината от данъчите постъпления, както в тазгодишния бюджет, така и в предишните. Характерната му особеност да се заплаща само от крайния потребител го прави щадящ за бизнеса, но натоварващ за потребителя. От друга страна привлекателността на ДДС намирам в това, защото го плащаме първо всички ние, когато сме просто клиенти и когато можем да си позволим някаква покупка; второ, защото заможните плащат повече, чрез по-голямите си разходи за по-скъпи стоки и услуги, а бедните – по-малко; и трето, но много важно – понеже във формирането му участваме всички седем милиона българи, а това означава, че за разлика от осигурителните вноски, увеличаването на ДДС може да е минимално, но със същия ефект.
        Всъщност, по отношение на увеличаване на вноските в ДЗПО има и много други подобни мнения, както и по отношение на достигнатия предел на осигурителното бреме, но не виждам някой да предлага откъде ще идват парите за пенсиите на сегашните пенсионери, а и утрешните. А ако има някое по-добро решение от вдигането на ДДС, с радост бих го приел.

7 коментара:

nana каза...

Наистина добър анализ, заключения на логична база , но не се отчита , че в европейски план ,всяка една страна прави своите промени. Така проблемът не е само в нашия модел, а общоевропейски. Търпение трябва ,докато се изработи единна система ,валидна за всички членки!Не да се търси вина в управляващите- те само се стараят да изпълнят много тежка програма, касаеща живота на цялата нация.

Ангел Грънчаров каза...

Поздравления за анализа и от мен; трябва да се мисли и да се дискутира по тия проблеми, понеже наистина са важни, пък и понеже, както изглежда, управляващите съвсем нямат идеи за решаването им - и да се разчита изцяло на тях да ни "оправят", е напразна химера на пълни наивници.

Аз съвсем не съм специалист в тия области, ще си кажа мнението като гражданин и като работещ човек. Моето впечатление е, че има някаква грамадна недомислица в самите начала и принципи на т.н. "пенсионна система", след като при наличните фактори (застаряващо население - което не е лошо, нека да живеят колкото се може повече възрастните хора, нека да са живи и здрави! - малко работещи, голяма безработица, непосилно тежка осигурителна тежест и пр.). Ето и анализът на г-н Сантов ме убеждава в това: вдигането на някой данък, пък дори да е такъв "демократичен" данък, какъвто е ДДС, е решение, което няма как да реши трайно съществуващите тежки проблеми на "системата". А от друга страна, при общо взето ниските доходи на голямата част от населението такива решения са просто безчовечни; да не говорим за това, че са абсурдни, понеже при тях имаме просто преместване на пари от единия "джоб" на обществото (държавата) в другия и се питаме какъв е смисъла; чрез преразпределителни инициативи според мен, като дясно мислещ човек, проблемите съвсем няма да се решат.

Истината, панацеята, според мен е една: предизвикване на мощен растеж на икономиката, стимули за бизнеса и инвестиции, данъчни облекчения (ниски данъци), нарастване на производителността на труда, съкращения на грамадните разходи на най-хищния октопод, наречен "държава", рационална организация на публичните харчения, в резултат на това растеж на доходите на населението, а в крайна сметка и на пенсиите. Няма друг начин, а да преразпределяме все по-хитро наличния скромен ресурс ми прилича на изтупване на вече празния чувал с надежда да падне още малко брашънце.

На второ място има нещо много сбъркано в принципите на самата пенсионна система, която била, както чувам, от т.н. "социален" и "солидарен" модел. Т.е. модел, при който, както разбирам (може и да не съм прав) от всички се взема по много, за да се даде на ония - които изобщо доживеят до пенсия! - по малко, колкото да живеят едно най-жалко и мизерно съществуване. Точно това се получава на практика, което показва, че има някъде и то не каква да е, а принципна, съдбовна бих я нарекъл даже, грешка.

В такава система явно има нещо сбъркано, или има крайно голямо и нерационално изтичане на средства, все едно се мъчим да пълним каца без дъно, понеже се поражда следния абсурд: след като общо взето всички работят през по-голямата част от живота си, при което постоянно им се удържат пари за пенсия, как е възможно от натрупаните средства да не можеш да живееш прилично примерно 10-15 години като пенсионер?! И то при положение, че някои, и то немалка част от пенсионерите, и изобщо толкова не живеят. Ще се поясня с пример, ако ви изглежда прекалено наивен, моля да ме простите, но на мен така ми изглеждат нещата.

Всеки месец на мен ми удържат някакви пари за пенсия; тия пари са, общо взето, имам предвид и удържаните от работодателя, и от работещия, да речем, примерно, са 15-20% от заплатата; ако аз работя, да речем, 40-45 години, и всички тия средства за моята пенсия са натрупвани в някакъв мой личен "пенсионен фонд" (при което парите са на сметка в банката, и се олихвяват непрекъснато, при все че нарастват всеки месец), то за тия 40-45 години, струва ми се, ще се натрупа една прилична сума, която аз самият пак бих могъл сам да реша как да изразходвам: дали да живея скромно само от нейните лихви (което да ми е "пенсия"), или да получавам някакакъв процент и от цялата натрупана сума за тия толкова много години.

Ангел Грънчаров каза...

Разбира се, има хора, имам предвид инвалидите, за които обществото трябва да се погрижи. И в този момент се намесва "социално-загрижената" държава, за да развали всичко, понеже нашата държава се държи в тази деликатна област както слонът се държи в стъкларски магазин. В резултат всички знаем какво се получава: всички, абсолютно всички са недоволни, недоволни са, предпололагам, дори и чиновниците, които са облагодетелствани от цялата тази работа, щото тя им дава средства за съществуване, но въпреки това и те са недоволни; у нас, ако сте забелязали, изобщо няма доволни хора, а всички за всичко сме недоволни.

Затова питам: защо допуснахме най-много да са прецакани тия, които най-много са допринесли за тази страна - имам предвид нашите родители, нашите дядовци и баби, пенсионерите?! Питам не за друго, защото, оказва се, всички ние сме прецакани по същия начин както и те: понеже и ние, всеки един от нас, рано или късно ще стане пенсионер и ще се наслади на сладостите на превъзходната ни "пенсионна система".

А би могло нещата да се поставят на друга основа, именно държавата да не може да пропилява без остатък моите пари, а да има съвсем ограничени права по управлението на парите ми (примерно, само някакъв процент от лихвата върху тях да се удържа и да се натрупва в специален "социален фонд", от който пък да се изплащат песниите на хората, които са в неравностойно положение, именно инвалидите). В резултат на намесата на държавата се е стигнало обаче до положението, в което се намираме сега: никакви, повтарям, <bникакви пари</b от вноските на всички, повтарям, <bна всички пенсионно осигуряващи се</b, не остават и не се натрупват, напротив, всички, повтарям, <bвсички пари, събрани от всички работещи</b за техните пенсии, се <bпропиляват без остатък</b за изплащането на месечните мизерни пенсии на пенсионерите! Как при това положение да няма абсурд и фатална недомислица в устройството на пенсионната система в държавата ни?

Ангел Грънчаров каза...

Същото, повтарям, принципно същото е положението и с т.н. "система за здравно осигуряване": от всички се вземат, и то немалки, пари, които се трупат в някаква каца без дъно, изтичат кой знае къде, а в резултат всички получаваме някакво некачествено здровеопазване, и при това всички сме недоволни (впрочем, май само отчасти доволни са т.н. "джипита", нали така, щото хората се видяха в пари, по мои субективни впечатления). При това и в здравеопазването, и в системата на вземане на данъци, и в т.н. пенсионно осигуряване, и изобщо за обслужването ни във всички социални дейности държавата е създала огромна администрация, която, както изглежда, сама ежемесечно изяжда голяма част от парите, които уж се отделят за здравеопазване, пенсии и пр.

Ето това положение ни е наследство от социализма и от него, както изглежда, не можем скоро да се отървем, щото, по мое впечатление, управляващите ни продължава да са крайно обременени от представите и стереотипите на същия този социализъм - след като разсъждават по начина, по който разсъждават, а и постоянно показват, че са неспособни на коренна промяна, на същностна реформа. Но най-напред ни е нужна реформа в съзнанието, без нея нищо ново няма да се роди и да произлезе - просто няма откъде да произлезе и да се роди.

Затова, за да почнат да се променят нещата в положителна посока най-напред трябва да се промени нещо в мисленето ни, а най-вече в мисленето на ония, които избираме да ни управляват. Трябва да надмогнем ония представи, които ни натикаха в блатото, именно в мизерията на социализма, в която още пребиваваме. Докато не го сторим, ще продължаваме да сме си все така бедни и недоволни. Така е, щото съзнанието определя битието, а не обратното, както ни учеха таварищите; докато имаме все същото непроменено съзнание, ще живеем все по същия жалък и недостоен начин - и отърване от мизерията по този път няма да ни осени...

(Моля да ме извините за размера на текста, който се получи, но исках да кажа нещо важно, надявам се, дано успях да го постигна все пак в някаква степен, щото работите тук не са лесни за разплитане.)

Анонимен каза...

Тоя грънчо пак се е изсрал тука... изтрий го не виждаш ли че пише само глупости

Lotto Gravity Power каза...

наистина се говори с този термин вече доста в България но нищо не се прави по въпроса...

Aria каза...

Важна тема, и доста малко обсъждана като се има предвид, че засяга цялото население на България без изключение.

От собствената си дребна камбанарийка мога да кажа, че взетите от всички правителства досега мерки успяват да оставят недоволни всички, освен банките и обезсмислят даже и самата дума "осигуряване".