За отношението ми към сериалите

Без особено да искам, но в последно време в часовете, които иначе са отредени за новини, по електронните медии тече пореден епизод от някакъв сериал, който съм принуден да гледам. Сериалът не е точно турски, но покрай една вяра – мюсулманската и по изгледите, че скоро няма да свърши, има нещо общо.
Та вместо новини, аз и всички запалени, като мен, по новинарските емисии всяка вечер научаваме, че там някъде в едно село живеят двама братя, строят си в двора нещо като пирамида, слагат на върха й едни там символи, вижда ги Кметът, обаче, вика булдозери, бута я.... те пак я строят.... Сюжета не е по-сложен от този на всяка една сапунка, въртящи се по друго време по повечето телевизии. Не ми е ясно само, защо вместо да се занимават с други, далеч по-важни неща, прокурори, министри, президенти и премиери вкупом се надпреварват да обсъждат всяка серия? И пак по телевизиите.

Моят въпрос

Бях писал, че датата 15 ноември съм отредил за ходене на риба, но понеже прогнозата за времето не е никак благоприятна и понеже кварталът, в който съм представител на рода си вече трето поколение, има отчаяна нужда от внимание и пак понеже, ми се отдава една среща “на живо” утре с госпожа Фандъкова... Накратко - намерението ми е да попитам нещо, което дълбоко ме вълнува – мен и поне половината софиянци. Въпросът ми е вече с двегодишна предистория, с подписка от около седемстотин имена, с доклад внесен в Столична община и с приложен към него проект за решение на проблема.
Та, ще попитам, как г-жа Фандъкова възнамерява да реши проблема с гетото, наречено “Виетнамски общежития”, ако въобще смята, че ще го решава, разбира се. Защото предишните отговори бяха от рода – “това е проблем не само на общината, но и на цялото правителство...”, което, признавам, беше вярно.
В зависимост от отговорът й, 15 ноември за мен ще е ден на избори, като многото отминали такива досега. Пък и ще има за кого и да гласувам.