четвъртък, 15 октомври 2009 г.

За ползите от един допълнителен предмет в училище

От известно време в нашето общество, макар и прекалено вяло, се води дебат за въвеждането в учебната програма на децата ни и час по религия. Дебат, който мнозина определят, като архаичен, излишен и чужд на съвременните нрави. Предимно неангажираните религиозно хора смятат, че такъв предмет, освен че би бил единствено в тежест на и без това претоварените ученици, в допълнение ще наруши основни конституционни права, защото според тях религията или, по-точно казано “религиозността”, би се наложила "насила". Дебат, в който освен всичко друго, съвсем без основание се изтъква и трудността, произтичаща от присъствието на няколко религии на малката ни територия. Казвам “без основание”, защото за мен е очевидно, че часът по религия не е час на Библията, нито на Корана. Затова оставям настрана проблема на очевидната мултикултурност и мултирелигиозност по нашите български географски координати, което е проблем наистина, но в съвсем друг аспект от този на възпитанието на децата ни. Ще си позволя, обаче, да разглеждам и да илюстрирам ползите от случването на такъв предмет в училищната подготовка, от гледна точка именно на час с библии на чиновете, защото самият аз се определям като християнин. Такъв съм не само защото наричам Бога Христос и в никакъв случай, защото съм дълбоко религиозен, а най-вече за това, че съвестта ми чертае едни граници, които напълно съвпадат с едни десет забрани.
На останалите упреци бих противопоставил следното:
Часът по религия по никакъв начин не би могъл да се сравни с предмети като физика, химия, математика, история... Предмети тежки, изискващи задълбочена подготовка и отнемащи голяма част от времето. Часът по религия, според мен, би бил нещо, като посещение на проповед в местната църквата. Проповед, на която мирянина отива, за да почерпи сила от Словото божие, да потърси утеха, да намери пътя в проблемите си. Това би бил час на релакс, на общение с Бога и на самопознание. Четиридесет минути, в които благ черноризец ще говори за опрощение, любов към ближния, уважение към родителите. Неща, които за разлика от математика, физика, език... не са безпорни, а в това намирам изключителна важност.
Когато часът по религия бъде изнесен по такъв достъпен, човешки и разбираем начин, това със сигурност ще остави поне някакъв отпечатък в душата на детето и занапред. Това ще бъде добре и за обществото, което поне ще е положило малко усилия да възпита децата в хуманност, отговорност и приличие.
Онези, които се опасяват от внезапно пробудила се религиозност у децата си, бих успокоил с очевидното, че в един такъв учебен час нито някои ще ги кръсти, нито пък ще ги обрязва. Това би бил час, който ще ги учи да живеят според определни норми и правила, угодни не само Господу, но и на обществото.
Накрая, като допълнителен аргумент ще кажа, че това го бях написал доста отдавна, но по различни причини го бях оставил да отлежава в “чернови”. Сега го изваждам оттам след няколкото тинейджърски изстъпления напоследък и след натрапчивият спомен от един експеримент, за който прочетох във в-к “Дневник” преди повечко време. Експеримент, в който със сигурност участва Сатаната и има натрапливи прилики с нашето настояще.

5 коментара:

Aria каза...

още преди години се подписах в местната църква в подкрепа на въвеждането на такъв час.

да, води се дебат, но не по същество и не смислен. просто разни хора дрънкат разни работи и дрънчат на кухо (обобщавам, може пък и от време на време да се правят и смислени изказвания).

прави ми впечатление, че в публичното пространство много се говори, но почти нищо не се казва, най-вероятно поради липса на позиция у говорещите, заместена от желание да се изкажат "по телевизията".

добра тема, г-н Сантов. напълно подкепям!

Анонимен каза...

България е светска страна и трябва да си остане такава (знаем много добре страните в които религията и държавата са се обединили какво е положението). А и само преди половин година международният съд по правата на човека осъди България за намеса на държавата в религиозните дела, още една присъда ли искате. Който иска да учи религия всички вероизповедания предлагат неделни училища, религия насила не се учи, това нарушава правото на човек да бъде атеист. А още по-опасно е да се промиват мозъците на децата с религия.

Марин каза...

Много ми е интересно кой ще води такъв един час в:
София
Белене
Кърджали

Павел Борисов Николов каза...

Марине, в София, Белене и Кърджали не зная, ама в Пловдив ще е отец Николай, той много добре се вписва в рамката "благ черноризец". :)

Тодор Сантов каза...

Ако последните две мнения са аргументи "против", намирам ги за неоснователни. Първо защото тук говоря за Религия, второ - познавам много духовни лица, отдадени искрено на служба богу, набожни, мотивирани и високо ерудирани, и трето - заради няколко криви дървета не се сече цялата гора, нали?