В защита на родното клекало

След реакцията на кмета на Пловдив – Славчо Атанасов, истината е, че творбата на странно искреният художник Давид Черни се оказва не съвсем вярна. Никак даже, защото има огромна разлика от тоалетна до тоалетна. От чешка до българска, например.
Не, не става дума за това, дали след вратата с липсващ райбер, те чака барелефа на подметките от две соц. гуменки. Разликата се усеща и със затворени очи. Смрадта е впечатляваща до степен на незабравимост и освен гнус, навявя и много, много тъга. Неща, които силно липсват и не се разбират от творението на художника от чешката изложба.
Та днес, един кмет - г-н Славчо Атанасов, по един неповторим начин, някак "силно" по алековски ни припомни, с възгласите си “булгар, булгар” и шумен, оплискващ наоколо си скок в медийния басейн, че у нас тоалетната си е “кенеф” и смръднята е неповторимо наша.
Аз лично, не мога да се сърдя на изразеното от този чешки художник – така ни е видял, така ни е и нарисувал, но ме е срам, много ме е срам от това, че някакъв си провинциален кмет, понеже не харесал ли, не разбрал ли, не усетил ли или пък не признал кенефната действителност на почти всяка българска страна от нашите реалности, реши да забрани на един художник и на на сетивата му, да виждат това, което виждат...? И всъщност, каква е разликата, дали, например аз, българският гражданин, или пък чешкият – Черни, заявяваме, че държавата ни отдавна, много отдавна, по-отдавна от мен, от баща ми и от дядо ми (с тях съм разговарял лично и по-нататък в поколенията не продължавам, но не мисля, че ще е различно) си е все така* оцапана кенефно, с две изпъкнали и някак да го кажа... декорирани естествено стъпенки... И смрад и гнус...
След казаното, остава и на мен да забранят да стъпвам в Пловдив, майна...!

*
"За това, уважаеми господин Петков, Ви моля да помислите само (извинете за откровеността ми) върху обстоятелството: Какъв е грамаден процента от българския народ, който НЕ СИ БЪРШЕ ЗАДНИКА а си дига гащите направо след като се изходи и какъв е процента на по-културните които употребяват пръста си и правят запетайки по стените. Това за съжаление е нашата действителност!"

Из писмо до Никола Петков от негов привърженик (21.09.1945)