Тъжно за българската патриаршия

Не мога да подмина с мълчание изцепките на вече редовната медийна звезда – митрополит Николай Пловдивски, въпреки че много упражниха перото си върху него и едва ли мога да кажа нещо по-различно. Много неща, обаче, стават по-ясни и по-тъжни, след поредното негово пустоумно и жалко изхвърляне. Като например факта, че българите нямаме друго основание за да посещаваме храмовете на родната Патриаршия, освен Новия завет, за тези които са го чели изобщо, или от суеверни страхове. Никой от нас не отива там, за да чуе божиите слова от устата на свещеника, защото е очевидно, от вратата храмова още, че местният поп, Патриаршията и изобщо църковното настоятелство на всяка църква по нашите земи, е предпочело не просто да има търговци в храма, а самият храм да е търговска лавка. И на тези мисли навяват гишета за продажба, посрещащи веднага след прекрачване на прага. Има ценоразписи за смърт, молитва, кръщене, а с попа се говори за пари, пари и пак пари. Пазарлъкът не е недопустим.
Освен това ми е ужасно трудно да си представя чувствата на близките на загиналите на онова корабче, смирено и тъжно посетили църквата...
Гореспоменатият владика си има титла – вярно е, има си и расо, килимявка... Но под всичко това се крие един от многото, срещащи се в големите, малките градове, в села и махали... гамени. Той е поп, но по професия, не по призвание. Както например беше и до днес е свещеник, тук в моя квартал, един от тези, за които разказът на моя позната говори много: бил викнат да освети нов апартамент и божият служител дошъл пиян до козирката, поискал ракия и тутакси заспал на масата. После се присетил за парите, взел ги и го изгонили.
Нашата църква е нищо повече от търговско дружество, само дето не е регистрирана по Търговския закон, а по някой друг. Затова и е населена от търговци, не от божии люде. Грехът, че е такава е и наш, не е само на Патриарха. Но днес няма Бозвели, няма и Богориди и едва ли ще се случи, миряни да изгонят поп, като Николай, от храма... Нищо, че думите му са на български.
И нямам основание да насоча никого към Българската църква, ако се нуждае от помощ. Не бих повярвал, ако някой го е правил.
И посещавам с удоволствие и истинско смирение единствено параклиси.