петък, 20 април 2012 г.

Eпилог на един бивш ентусиаст


Сега , когато епитетът предател предстои успешно  да бъде окачен на ревера ми, а и вече ме напсуваха, би ми се искало,  за последно по темата, да кажа няколкото думи по-надолу. Обмислям го от седмици, сигурен съм че не прибързвам и че е редно да го кажа.
 
 А аз имам по-различна причина за финала на писанието си, тук, някак по-лична е. Съжалявам, но за мен светът и неговото възприятие изглежда важен единствено от  моя гледна точка. Дори и да греша, по-поносимо би било да  е поне  моя грешка. Затова и съм десен, предполагам.

Моето разочаровение няма основание в  липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Коренът му  е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушаване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат,  в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам...  Да ме прощава Господ,  дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си,  та възнамерявам така и да продължа.  Защото ми се струва нередно да се наставляват хора, които са поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно... Това в продължение на цели осем години...  Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи пред уважението на доскорошните съпартийци.
 А и някак редно беше тези, които са овъзмездени с високи постове и от моето усилие за партийната кауза, да имат онзи грам респект към мен, към лелките и чичовците редом, дето са избягали от работа, за да присъстват на събрание или на масичка с подписи... И вместо да упрекнат за наличието на мнение, просто да попитат: „ти как мислиш?” 

И накрая... аз не знам какво предавам  всъщност, но съм сигурен че не предавам себе си.  

Прекратявам членството си в партия ДСБ с дълбоко съжаление за приятелите там, но така е редно да постъпя. Желая им успех!

6 коментара:

Иван Христов каза...

Tодоре, какво става с това ДСБ, защо се получава така,можеш ли да обясниш по-ясно? Ти си един от блогърите, които уважавам и честно казано съм изненадан от решението ти. Може би защото съм далече от България и не знам подробности, но сърцето ми е в Родината и винаги гласувам за синята кауза. Не зная какво да мисля.

Ангел Грънчаров каза...

О, и Ваша милост ли напуска? Интересно. Вярвам, и Вие ще се прехвърлите към Кунева, или бъркам? Знаете ли какво, много ми е интересна мотивацията Ви, понеже съм нещо като изследовател на тия проблеми; вече писах относно бягството на ония, 4-мата. Опитах се да открия съществена причина в това тяхно решение: виж публикацията Защо напускаме ДСБ в блога на Пр.Прошков и моя коментар под нея, останала “глас в пустиня”. За жалост, не успях. Чувам или чета само общи приказки. А в диалог те не пожелаха да встъпят. Да не говорим пък за помирение или връщане.

Извинете, но и Вашите думи по-горе звучат твърде абстрактно. И неубедително. Бихте ли ми позволили да Ви задам няколко въпроса, за да разнищим и проясним проблема? Бих желала да разговарям с Вас, сякаш правя интервю. Ще се радвам да пожелаете да встъпите в диалог.

Ето, да предположим, че сте се съгласили; първият ми въпрос е: някой вътре в ДСБ обиди ли Ви, не зачете заслугите Ви, или пък съвсем друга е истинската причина да напуснете една партия, която доскоро сте смятал за своята? Понеже по-горе се изразявате неясно, неопределено, с намеци, та затова питам. Приемете, че съм журналист и Ви правя интервю.

Ще се радвам да отговорите на зададения въпрос, а пък след това ще си позволя да Ви задам още няколко. Предварително Ви благодаря! Апропо, и мълчанието е отговор, та и затова благодаря, но се надявам да не замълчите – както замълча, примерно, г-н Прошко Прошков на моята реплика, написана под формата на коментар в неговия блог…

Анонимен каза...

Да, за съжаление, аз също не разбирам ясно мотивите ви. Наистина нищо не разбирам - само едно бръщолевене и от вас и от другите четирима, без факти, без обосновка... И аз също имам въпроси - какво направихте вие за партията си? Какво предложихте да се направи и какви идеи имахте, къде ги представихте тези идеи и кой и защо ги отхвърли? Искали сте дебат? Ами защо не го започнахте поне? Странно поведение, дори твърде странно! До там, че изглежда съмнително...

Aria каза...

Аз желая на Вас успех, г-н Тодор Сантов, защото и за мен най-важно е да подкрепям първо у себе си и ако ми стигнат силите - и у другите, правото да взимам собствени решения. Това най-вече куца в съвременната политика - гласуването "по съвест".

Тодор Сантов каза...

Мерси, Aria! Само... това "г-н Тодор Сантов" ми звучи твърде отдалечено... :) Поздрави!

Анонимен каза...

Мисля, че Обама не е негър (дори по новини, снимки и прочие- кожата му изглежда на моменти матова бяла- а не тъмна), а майка му е бяла (щом той е станал президент на САЩ- може майка му да е еврейка), а мъжа, който му се води баща (аз не знам дали той наистина му е баща) наистина е негър.