четвъртък, 4 ноември 2010 г.

.... ме боли :)


Никога, или по-точно – много отдавна ми се е случвало да работя за някого – на една строителна площадка, после  на сергия с канцеларски материали на Руски паметник. Спомням си ледените зимни сутрини, когато нощта още не беше завършила, като млад строителен работник, когато слагах онзи характерен син комбинизон в мръсния фургон, който всъщност обожавах, заради запаленото кюмбе от пазача, завит с родопско одеало в ъгъла. Запомнил съм невероятния студ и течащия си  нос – както на строежите, така и на сергията.  както и това, че най –накрая, в една невероятно снежна сутрин в началото на 1996,  вече на сергията, за първи и последен път  се престраших да помоля една симпатична жена да  наглежда стоката, за да отида до тоалетна. Защото стоката си беше моя отговорност, а останалото, дори минутите за тоалетна не бях го договорил...
  Тогава бях студент в трети курс, объркан от стоварилите ми се отговорности с емоционалното си решение да се предам на собствените чувства, да се оженя и да стана баща. После ме изгониха, за нисък оборот, дали по моя вина или по вина на невероятния студ по онова време, но и през ум не ми е минавало да упрекна работодателя си за нещо. Защото винаги съм бил наясно , че заплатата ми, а и условията, каквито и да са, и на каквито съм се съгласил, са в резултат на тяхното усилие. На шефовете.
По-късно започнах собствен бизнес – сергийка, после втора, трета..., четиринайста. Измъкнах се от най-ужасната мизерия, която сполетява всяка грешка, подобна на моята. Наемах хора, много хора – за сергиите, за счетоводство, за охрана, дори си имах и “борец” на собствено разположение.
А първите си данъци платих през далечната 1999 г. И въпреки тях, през следващите години успявах да се справя, направих първата книжарница, след нея втора, трета ... пета. Бизнесът вървеше и съм се старал  да бъда такъв работодател, че онези, които съм наел да имат повод за добро и искрено отношение към мен. Струва ми се, че съм го постигнал.

Днес продадох бизнеса си.
Защото въпреки думите на Дянков, че кризата е свършила, нещата хич не вървят  и в никакъв случай не са толкова бодряшки, каквито ги описва всяка вечер, например Националната ни телевизия. Днес данъците не са високи, съгласявам се, но при всички останали, известни обстоятелства,  убиват, а аз не мога да се справям.
Това, което направих не беше хич приятно, но упражних своето право на избор, или по-точно казано, нямах избор... Тъжното е, че уволних наред, та чак и себе си. Още по-тъжно е, че ако децата ми поискат съвет за себе си, единственото в което съм сигурен и което бих им казал, е че оттук нататък е моя отговорност, да намерят щастието си, а то не е тук.
А Тотю да събира осигуровки -  това вече, поне в личен план, не ме вълнува. Аз съм от “другата страна”, каквото и да значи, но не се шегувам. Въпрос на оцеляване, а аз искам своето в името на собствените си деца и на техните мечти. А това мое основание е много по-значимо от евентуално някакво, било и  на министъра, било и на държавата, въобще. 
И изобщо – вълнува ли го някого, пък било той и управляващ, че и двете ми дъщери си стягат багажа, за “навън”?
Не!
 А тогава аз от какво да се вълнувам? От дереджето на държавата? От демографската картина или дебелокожието по отношение на чувствителността на Тотю? Или пък от дребнавата игра на синдикатите?
Просто съм длъжен да  осигуря шанс, да се опитам да го направя поне за своите деца, за да им дам възможност за собствен избор. Това, което нашите родители нямаха право да направят, поне ми е останало като възможност. Което всъщност е велика привилегия.
    А за отношението към последните, броя ги три  правителства, чувстото на всеки българин е добре описано в песента на Светльо Витков в изречението "нищо не помня от вчера, обаче ..... ме боли". 
"Нищо не помня" ми се струва акцента, обаче :)
http://www.youtube.com/watch?v=MvVEoCDuBII&feature=related
Аман!

13 коментара:

Лични финанси каза...

Е, със сигурност не ти е лесно да се разделиш с нещо, което си градил толкова години. Обаче старата приказка, че всеки край е ново начало, е вярна. Тъй че горе главата, не се знае какво ще стане утре - може всичко да е било за добро :)

Анонимен каза...

всеки ден който идва дава надежда. няма значение къде и как. няма смисъл да се чустваш зле, защото предваш нещо, щом не предаваш себе си.

Kaloyan Borisov каза...

Благодаря за историята, добре е такива като мен да знаят какво ги чака ... (ако останат) ..

Вали каза...

Аз мисля, че основната ти грешка е в това, че си се захванал да продаваш книги на хартия в епохата на Интернет или по-точно казано - бизнесът с книги запада не заради Тотю или Бойко, а заради засилването на потреблението на Интернет.

Вече 10 години откакто все по-рядко купувам книги, понеже в Интернет намирам каквито книги ми трябват и то много преди да са се появили в превод на български език.

Самите издатели на книги изостават с много от света, а търговците изостават още повече, понеже те ще продават книгите чак след като бъдат издадени. Но повечето книги вече са прочетени от Интернет на чужди езици.

Тъй че и издатели, и търговци просто трябва да влязат в час. Иначе ще обвиняват всяко правителство за своята некадърност да мислят изпреварващо и стратегически.

Анонимен каза...

+1, Вали.
Не може за всичко да са виновни Тотю, Дянков и Бойко. Щом веднъж си успял насред хиперинфлацията през 1996-1997 да започнеш частна инициатива, значи пак ще можеш :) Успех и вдъхновение за теб и дъщерите ти ;)

Анонимен каза...

Вали,

донякъде си прав. Но не е проблемът в продаването на хартиени книги в ерата на Интернет; проблемът е продаването на книги в епохата на неграмотността, и в продаването в епохата на краденето.

Познатите ми общо взето се делят на такива, които изобщо нищо не четат, и такива, дето четат огромни количества крадени книги - на Kindle-оподобни устройства.

Анонимен каза...

проблема е дьржавата мисленето на хората всеки гледа да се настани 4иновник на бюро и да по4ва да взима рушвети така доникьде няма да стигнем стига 4иновници стига бюрокрация аман от полуграмотни висшисти врьзкари
Предлагам хората които искаме да работим да си направим собствена дьржава без 4иновници без мутри без........

Анонимен каза...

Вали, за книжарския бизнес сте прави, но това, че преструктурирането на бизнеса е почити невъзможно в сегашните условия, се дължи и в голяма степен на субективния фактор, наречен правителство. В Германия и сега фирми работят с пълен капцитет, а в България? Ех има изключения - фирмите на ТИМ.

Unknown каза...

Ааа,Сантов, не така, защо се предаде? Заради великите ни е прекалено умни политици?! На нас да не би да ни е лесно - те това и чакат, всички да се откажем, и да останат само техните хора! И на кого ни оставяш?
Мдаа, а на господина дето каза, че е грешка в епохата на Интернет да продаваш книги, защо не кажеш, колко пъти само аз съм питала за нови книги? Мигар виртуалната книжка можеш да я вземеш в леглото си? Гадно ми е, Тоше, но знай, че можете да разчитате на мен и да помните, че с гордост се смятам за ваш приятел. В това трудно време само това ни остава - да се подкрепяме. Поздрави Марина и се обаждай!

MadWizard каза...

Важното е да се спрат плащанията към държавата.
Стигат им толкова къщи.
Направил си правилният избор, макар и тежък.

иван христов каза...

Сантов, Сантов!... Как можеш да недовиждаш успехите на правителството и лично на Б.Б. Я виж колко сме по-добре. До сега 20 години нищо не е правено в България, едва сега започна нещо да се прави. Осъзнай се човече. И си плащай редовно данъците, че иначе как ще има заплати за скъпите ни управници!...Ако не вярваш, че е така виж тук- http://www.webcafe.bg/id_768463399_Kumirat_na_edin_premier
Хайде със здраве!

Aria каза...

чета поста за пореден път и даже не се опитвам да преброя за кой път чета или чувам такава история.

оцеляването би трябвало да е краткосрочна цел за един човек или една нация. проточи ли се във времето, както при нас, това вече не е оцеляване, а агония.

в даден момент всеки един от хората, които отдават енергията си на общи каузи разбират, че енергията не е неизчерпаема и трябва да се концентрира върху най-важното.

пожелавам ти успех и съм сигурна, че ще го имаш - и ти, и дъщерите ти.

поздрави!

Marten's каза...

Честито-аз направих същото като теб преди 1 седмица,за което обаче не съжалявам.Защото в България всеки бизнес който не е свързан с петрол,алкохол,храни е на доизживяване или както казва Ариа-в агония...