Хетман Янукович и украинската Рада

      Ще припомня накратко две истински истории – едната е от преди около четиристотин години, другата едва от вчера, но са все истории на един народ. Изумителното е това, че въпреки, че първата история е добре известна на този народ, това никак не му попречи да я повтори отново вчера.

       Далечната 1654 г., 4 февруари:

        Украинският хетман  Богдан Хмелницки  свиква народно събрание (Рада).  Точката в дневния ред е една единствена и бих я нарекъл, за по-съвременно, така:  отказ от суверенитет с оглед на обективните трудности пред възстановената от около двадесет години държава.
       При всеобщо одобрение присъстващите делегати на Радата полагат клетва за вярност „навеки” към руския цар Алексeй I и Украйна става част от Руската империя в замяна на защита от чужди аспирации.  Много, много задълго.

     27 Април, 2010 г.:

      Украинската Рада ратифицира споразумението между Янукович и Медведев за продължаване на пребиваването на руския черноморски флот в базата в Севастопол на Кримския полуостров с 25 години. В замяна на това Украйна получава отстъпка от цената на газа с 30 процента.
      Това се случва отново след около двадесет години суверенитет на Украйна и трудностите, като цената на газа, пак са много обективни.

Има много прилики, нали? Има и разлики, като имената на главните действащи лица, както и времената, в които това се случва. Но най-голямата разлика, според мен е, че вчера новият Хмелницки и Радата продадоха суверенитетът на държавата си, както и достойнството на собствения си народ много по-евтино.

Борисов в собствен сос

          Само преди около десетина месеца Борисов заявяваше, че имал пълното основание да състави самостоятелен, негов собствен кабинет. Аз пък, тогава, си позволих да направя коментар, че основанието му е пълно, но едва наполовина. Оказва се, че точно другата, липсващата половина, е била далеч по-важна, но ББ все пак реши да поиграе на премиер. В играта има екшън, сълзи и много пот, левичарско казано – всенародна пот и всенародни сълзи. Но Борисов вероятно я харесва тази игра, защото я играе, а и току заплашва, да я започне отначало.

       Днес, след многомесечните лутания на финансовия екип на същото това "правителство на собственото основание", след вечно предпоследните антикризисни мерки, но пък след последната иновация на премиера, да бори кризата единствено с хъса на вътрешния си министър, уверен съм, че и на най-неграмотния овчар, дори и в най-забутаното село, му е ясно, че нещата не вървят на добре.

      Хич, даже!

      Странното е, че дори и тези, които се опитваха да сплашват нас, редовите избиратели, с онзи клип с ББ и Костов, изкачащ иззад него, взеха да очакват с нетърпение това накрая да се случи и Командирът да поеме държавните дела в ръцете си. 

      Та барем да издрапаме и тази криза...

    

Нова министърка - нова песен

                                                                                               Фотограф: Надежда Чипева


        Повечето хора обичат да се хвалят – разбираемо е, човешко е. Повечето големци също се хвалят и то при първа възможност, особено ако са на пресконференция. Министрите и Министър председателят рядко остават по-назад, например вторият от изредените и днес се похвали, че той, както и всеки друг ученик от Банкя, не би купил нещо за 90 лева, за да го продаде за 88. Подчерта дебело, че става дума за ученици от Банкя така, че мен, софиянецът, ме полази руменина чак до бузите от срам за родното ми място. Язък ми за школовката на Софийската математическа, след като съм пропуснал училището в Банкя!
       Но гордостта на новата министърка Борисова, разказана  естествено на пресконференция, в контекста за нейната визия за достигането на здравната реформа до децата е нещо, което никак, ама честно – никак не можах да проумея. Вероятно за разлика от училите в Банкя.
       Та тази госпожа Борисова, новата ни здравна министърка, досущ като един истински Борисов, очевидно знае как кое се прави, щом като е реализирала проекта «Как да израстем със здрави кости» с творбата «Млечна песен» (виж Капитал). И за труда си е получила двадесет хиляди евро европейско финансиране!

         Не вярвах в чудеса доскоро, но ако утре Недялко Йорданов напише песен «Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме пациенти, безчетни трудови дни», ще означава, най-вероятно, успешно завършена здравна реформа.

"Е.....си държавата, щом като аз съм й министър!"