Денят на оповестените липси в една от 26-те поредности

Тези букворедици (позволи ми Аметист), по-долу,ще ги наредя за това, защото уважавам всичките онези, които въпреки рядкостта на усилията ми, да понадрасвам нещо тук, редовно ме посещават и четат. Всъщност бих искал първо на тях да поднеса своите дълбоки и искрени извинения. Извинения, че е възможно да съм ги заблудил в това, че политиката, освен всичко друго, би трябвало, без изключения да е и демонстрация на принадлежност към определени ценостти. И че в нея, политиката, червена нишка е моралът. Че той е много важен и че е редно така да бъде. Дори, признавам, твърдял съм убедено, че всъщност е така... Твърдях го убедено поне за партия ДСБ...
И че изразът “дотук са гражданите, да влязат политиците” е израз без логика, без смисъл и без всякакво разумно основание, според мен.
Бъркал съм!
Казвайки това, пред аудиторията на блога си, съм наясно, че ще чуя онова, колкото древно, толкова и смразяващо “анатема”. Ще го чуя първо от онези, с които сме “другари по оръжие”. Възможно е и да го чуя от приятели. Очаквам го, не го разбирам и по-важното - не смятам че е достатъчният повод, за да се откажа от намеренията си да отвоювам. Правя го, защото смятам, че така е редно. Защото иначе ще ме е срам от себе си. Ще ме е срам и някога, когато с побелялата брада (коса едва ли ще остане) ще трябва да разказвам и на внуците, дай боже, за себе си.
А казвам “отвоювам”, защото вярвам, че се боря за неща, които ми принадлежат. Принадлежат ми изначално -на мен , на децата ми, на внуците, на нас, гражданите...
И те ли са “дотук"?
Поуморих се, признавам. Поотвратих се. Пак признавам.
Всъщност, за да съм по ясен - в листите на моята коалиция има една огромна липса, която всичките останали излишества не могат да компенсират. И мислите ми в ОНАЗИ публикация и по-горните, са все по темата.
И аз искам отговор!