Психични отклонения у психотерапевт

Този кратък текст е провокиран от едно интервю на бивш съпартиец(заглавието е линк), за чието съществуване разбрах от Haralanov и единствено заради него си позволявам да го коментирам. Усилие, което иначе не бих направил.
Първото ми впечатление от статията на Михайлов, е че това са думи на озверял от огорчение човек. Огорчението му не го разбирам, но се досещам за изворите му и съм сигурен, че не е за обществото ни, нито е за ДСБ, нито дори за съдбата на десницата, а по-скоро е огорчение от собствен житейски провал на доктор с печален опит да смени професията си. Човек говорещ за кръв по нечии ръце, предсказващ пак кръв по шията на Телохранителя, секира и появата на познат от доскорошните клипове злодей, изкачащ зад Борисов. И първото ми впечатление става и последно.
В тази статия има само диагнози и нито едно твърдение не е подкрепено нито с факти, нито пък поне накратко е обосновано, а изречения, като “Бойко – премиер – шедьовър на национална некадърност” и подобни единствено емоционални заключения, с каквито изобилства текстът, не мога и не искам дори да обсъждам.
Михайлов има един огромен проблем, негов собствен, защото той разглежда хората, политиците, събитията, като пациенти наредили се пред кабинета му. Дори, как да кажа, държи се, като психотерапевт, раздаващ диагнози на колегите и персонала в психо-клиника. Той не забелязва болните, напротив – консултира се с тях.
Така че, моето мнение е, че този текст не поглед върху политическата ни действителност, не е оценка за политиците и партиите зад тях, не е анализ на българския гласоподавател и поведението му на последните два избора, а само разкрива истината за здравето на автора.