Интересни качества проявяват родните политици! Особено някои от тях! А още по-интересни – Яне Янев. Защото само преди две години и малко, на въпросния политик, за малко да му лепнат прякора Яне Антиакциза, покрай сърцераздирателните му изявления в защита на родните селски казани и ритуално пиене на домашна гроздовица по селските мегдани. Редом с активисти от сдружение “Радостта на народа”.
Той, Яне, може и да е забравил, но аз добре помня думите му тогава, във връзка с акциза върху домашната ракийка , че “управляващите не знаят, че народното недоволство набира скорост и може да ескалира дотам, че да застраши политическите устои на цялата държава”.
Само че, оттогава до сега, със сигурност може да се твърди само, че са се лели хиляди литри ракия, но не и че Яневото недоволство е все зад същата кауза. Защото днес цитат от изявлението на лидера на РЗС, в сайта на партията, гласи: ”Призоваваме Министерски съвет и ГЕРБ преди внасянето на републиканския бюджет да внесе поправки в законодателството свързвани с ощетяването на бюджета в особено големи размери, заради не внасянето на акцизи и данъци и заради нелегалното производство”.
Кога всъщност Яне Янев е бил искрен? Тогава или днес?
вторник, 27 октомври 2009 г.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Писмо от отчаян Човек с По-тъмна Кожа
Днес получих това писмо, което публикувам по-долу. Писмо което, признавам, дълбоко ме трогна. И освен всичко друго - осмисли истински пълно, някои от обществените дейности, на които съм се отдал.
Писмото на този човек е във връзка с една инициатива, от преди година и половина и конкретно - една статия в стария ми блог.
Мисля си, след това писмо и след многото упреци, че защитавам циганите... та... мисля си, че "Виетнамските общежития" не са чак град, като Содом, например. И че сред многото престъпници, населили това гето, и заслужили гнева на "белите", има и поне няколко "праведника"... Заради които си струват всякакви усилия. Като този, например, чиито редове публикувам:
"Здравейте Тодор :)
Първо смятам,че ще е добре да се представя. Красимир съм, на 22 години, ром /циганин/, от Виетнамските общeжития (Кр.Поляна).
Статията Ви 'Живеем тук и заедно' много ми хареса. Въпросната тема която повдигнахте за гетата и боклука в тях и около тях е вечно актуална. Лошото е, че никoй не се наема да положи стабилни основи и този проблем да се изкорени. От днес за утре няма как да се получи, но трябва да се сложи начало. Да, навярно много усилия би коствало, но в крайна сметка е добро за нас всички. Така ще бъде, трябва да се научим да живеем заедно (звучи банално, но истината се крие в простотата).
Трудно ми е да подредя и формулирам всичките си мисли, но ще дам представа.
Вината е на държавата..., защо е допуснала 'образуването' на подобни квартали? Защо е премахнато жителството? Които няма Сф. жителство не би трябвало да има претенции към столична община - просто е нали? Другото което не разбирам, защо български семейства са имали по -голяма възможност да получат ведомствени жилища, след което да ги откупят от държавата, а цигaнски сем. по - малка. Говоря за нуждаещи се, а не за блокове на МВР или държавни предприятия.
Картотеката на нашето семейство е от 1982г. "Апартамент" получихме през 1997г. във Виетнамските общежития и то защото наистина бяхме на улицата след смъртта на баща ни през 1993г. Иначе до тогава живяхме във "Факултета" на ул.Друган.
Радвахме се когато дойдохме, навести ни надежда, но като всяко чудо - за 3 дни. За няколко години условията станаха нечовешки.
Без никакви настроения, но на българските семейства които бяха там настанени, бе им даден шанс за нормален живот, в нормална среда. Пребиваването в подобен 'лагер' не дава предпоставки да се смята, че се живее нормално.
Отстрани изглежда различно. Пита ли някой по- нормалните семейства, как се живее във Виетнамските общ? Колкото и да не се вярва, има ги и такива.
Предполага ли онзи чиновник, че определя нечии съдби...? Какво да правят онези, интегриралите се семейства в такива гета???
В моето семейство няма такъв, който да не е завършил поне средно образование и да не работи, такива са и близките ми.
Когато някои чиновник се замисли над тези и подобни въпроси,нещата ще се подобрят.
Не искам да изпадам в подробности и битовизми от лична гледна точка, но знаете ли колко е тежко да ви мине детството в подобна среда т.е. този период все едно не е бил?! До ден днешен не съм канил нито съученици, нито колеги. Учил съм в 92ОУ и ми е било супер кофти когато виждах другите деца къде живеят и аз къде живея… Не е било приятно… Проблема остана подсъзнателен и сега ми пречи, и сигурно ще си умра с тоя комплекс, но факт е, че ми въздейства и над любовния живот… Казвам го като мъж на мъж:) българките са си хубави-това се знае;), но предпочитанията ми са за семейство с циганка, НО това не е важно.
Като за финал все пак да кажа и нещо против циганите:)чиновниците не трябва да ги товарим да спасяват света, все пак работното време от 8-17 - няма да им стигне.
На принципа съм, че всеки има глава на раменете и сам трябва да поема отговорностите от действията или бездействията си.
Смятам,че:
-хората са равни независимо от цвета и религията;
-всеки е свободен да избира пътя си и никoй не трябва да му се препречва и да избира вместо него;
-всеки човек е отделна личност;
Както и да е,да не навлизам в подробности..
Тъпо е в 21 век подобни проблеми да изглеждат невъзможни за решаване.
Ако човечеството не може да се справи с такива неща, то тогава науката е излишна… Какъв прогрес??? Какво глобално затопляне? Какво замърсяване? Кой ще го спре? Хората ли? Еее.. има една шепа оптимист които си вярват, но света е тръгнал към самоунищожение. Прогресът ни води единствено на там...
"Питали Айнщайн..Какви оръжия ще се използват ако има 3-та Световна война? Той отговорил,че не знае,но предположил,че 4-та ще бъде с лък."
Имам един съществен въпрос. Към днешна дата знаете ли , дали има надежда обещанията за поетапно вдигане да бъдат спазени. В медиите беше даден срок от 6 месеца до 3 години. Има ли развитие по този въпрос?Вече мина повече от година.
Какво да правят редовните платци на наем т.е. блоковете са на общината и съответно тя трябва да си ги подържа-взимат наеми,нали така..
Искренно и лично търся спасение (за жалост не дебне от всякъде:) . Удавникът в сламката вижда спасител, така съм и аз. Всеки съвет,всяка информация е полезна..
Благодаря!"
Отук насетне, обещавам - каквото е по силите ми, да го свърша. Защото дори само този ром го заслужава. Заслужава го и кварталът ми, защото подобно гето му е в повече.
Писмото на този човек е във връзка с една инициатива, от преди година и половина и конкретно - една статия в стария ми блог.
Мисля си, след това писмо и след многото упреци, че защитавам циганите... та... мисля си, че "Виетнамските общежития" не са чак град, като Содом, например. И че сред многото престъпници, населили това гето, и заслужили гнева на "белите", има и поне няколко "праведника"... Заради които си струват всякакви усилия. Като този, например, чиито редове публикувам:
"Здравейте Тодор :)
Първо смятам,че ще е добре да се представя. Красимир съм, на 22 години, ром /циганин/, от Виетнамските общeжития (Кр.Поляна).
Статията Ви 'Живеем тук и заедно' много ми хареса. Въпросната тема която повдигнахте за гетата и боклука в тях и около тях е вечно актуална. Лошото е, че никoй не се наема да положи стабилни основи и този проблем да се изкорени. От днес за утре няма как да се получи, но трябва да се сложи начало. Да, навярно много усилия би коствало, но в крайна сметка е добро за нас всички. Така ще бъде, трябва да се научим да живеем заедно (звучи банално, но истината се крие в простотата).
Трудно ми е да подредя и формулирам всичките си мисли, но ще дам представа.
Вината е на държавата..., защо е допуснала 'образуването' на подобни квартали? Защо е премахнато жителството? Които няма Сф. жителство не би трябвало да има претенции към столична община - просто е нали? Другото което не разбирам, защо български семейства са имали по -голяма възможност да получат ведомствени жилища, след което да ги откупят от държавата, а цигaнски сем. по - малка. Говоря за нуждаещи се, а не за блокове на МВР или държавни предприятия.
Картотеката на нашето семейство е от 1982г. "Апартамент" получихме през 1997г. във Виетнамските общежития и то защото наистина бяхме на улицата след смъртта на баща ни през 1993г. Иначе до тогава живяхме във "Факултета" на ул.Друган.
Радвахме се когато дойдохме, навести ни надежда, но като всяко чудо - за 3 дни. За няколко години условията станаха нечовешки.
Без никакви настроения, но на българските семейства които бяха там настанени, бе им даден шанс за нормален живот, в нормална среда. Пребиваването в подобен 'лагер' не дава предпоставки да се смята, че се живее нормално.
Отстрани изглежда различно. Пита ли някой по- нормалните семейства, как се живее във Виетнамските общ? Колкото и да не се вярва, има ги и такива.
Предполага ли онзи чиновник, че определя нечии съдби...? Какво да правят онези, интегриралите се семейства в такива гета???
В моето семейство няма такъв, който да не е завършил поне средно образование и да не работи, такива са и близките ми.
Когато някои чиновник се замисли над тези и подобни въпроси,нещата ще се подобрят.
Не искам да изпадам в подробности и битовизми от лична гледна точка, но знаете ли колко е тежко да ви мине детството в подобна среда т.е. този период все едно не е бил?! До ден днешен не съм канил нито съученици, нито колеги. Учил съм в 92ОУ и ми е било супер кофти когато виждах другите деца къде живеят и аз къде живея… Не е било приятно… Проблема остана подсъзнателен и сега ми пречи, и сигурно ще си умра с тоя комплекс, но факт е, че ми въздейства и над любовния живот… Казвам го като мъж на мъж:) българките са си хубави-това се знае;), но предпочитанията ми са за семейство с циганка, НО това не е важно.
Като за финал все пак да кажа и нещо против циганите:)чиновниците не трябва да ги товарим да спасяват света, все пак работното време от 8-17 - няма да им стигне.
На принципа съм, че всеки има глава на раменете и сам трябва да поема отговорностите от действията или бездействията си.
Смятам,че:
-хората са равни независимо от цвета и религията;
-всеки е свободен да избира пътя си и никoй не трябва да му се препречва и да избира вместо него;
-всеки човек е отделна личност;
Както и да е,да не навлизам в подробности..
Тъпо е в 21 век подобни проблеми да изглеждат невъзможни за решаване.
Ако човечеството не може да се справи с такива неща, то тогава науката е излишна… Какъв прогрес??? Какво глобално затопляне? Какво замърсяване? Кой ще го спре? Хората ли? Еее.. има една шепа оптимист които си вярват, но света е тръгнал към самоунищожение. Прогресът ни води единствено на там...
"Питали Айнщайн..Какви оръжия ще се използват ако има 3-та Световна война? Той отговорил,че не знае,но предположил,че 4-та ще бъде с лък."
Имам един съществен въпрос. Към днешна дата знаете ли , дали има надежда обещанията за поетапно вдигане да бъдат спазени. В медиите беше даден срок от 6 месеца до 3 години. Има ли развитие по този въпрос?Вече мина повече от година.
Какво да правят редовните платци на наем т.е. блоковете са на общината и съответно тя трябва да си ги подържа-взимат наеми,нали така..
Искренно и лично търся спасение (за жалост не дебне от всякъде:) . Удавникът в сламката вижда спасител, така съм и аз. Всеки съвет,всяка информация е полезна..
Благодаря!"
Отук насетне, обещавам - каквото е по силите ми, да го свърша. Защото дори само този ром го заслужава. Заслужава го и кварталът ми, защото подобно гето му е в повече.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
За ползите от един допълнителен предмет в училище
От известно време в нашето общество, макар и прекалено вяло, се води дебат за въвеждането в учебната програма на децата ни и час по религия. Дебат, който мнозина определят, като архаичен, излишен и чужд на съвременните нрави. Предимно неангажираните религиозно хора смятат, че такъв предмет, освен че би бил единствено в тежест на и без това претоварените ученици, в допълнение ще наруши основни конституционни права, защото според тях религията или, по-точно казано “религиозността”, би се наложила "насила". Дебат, в който освен всичко друго, съвсем без основание се изтъква и трудността, произтичаща от присъствието на няколко религии на малката ни територия. Казвам “без основание”, защото за мен е очевидно, че часът по религия не е час на Библията, нито на Корана. Затова оставям настрана проблема на очевидната мултикултурност и мултирелигиозност по нашите български географски координати, което е проблем наистина, но в съвсем друг аспект от този на възпитанието на децата ни. Ще си позволя, обаче, да разглеждам и да илюстрирам ползите от случването на такъв предмет в училищната подготовка, от гледна точка именно на час с библии на чиновете, защото самият аз се определям като християнин. Такъв съм не само защото наричам Бога Христос и в никакъв случай, защото съм дълбоко религиозен, а най-вече за това, че съвестта ми чертае едни граници, които напълно съвпадат с едни десет забрани.
На останалите упреци бих противопоставил следното:
Часът по религия по никакъв начин не би могъл да се сравни с предмети като физика, химия, математика, история... Предмети тежки, изискващи задълбочена подготовка и отнемащи голяма част от времето. Часът по религия, според мен, би бил нещо, като посещение на проповед в местната църквата. Проповед, на която мирянина отива, за да почерпи сила от Словото божие, да потърси утеха, да намери пътя в проблемите си. Това би бил час на релакс, на общение с Бога и на самопознание. Четиридесет минути, в които благ черноризец ще говори за опрощение, любов към ближния, уважение към родителите. Неща, които за разлика от математика, физика, език... не са безпорни, а в това намирам изключителна важност.
Когато часът по религия бъде изнесен по такъв достъпен, човешки и разбираем начин, това със сигурност ще остави поне някакъв отпечатък в душата на детето и занапред. Това ще бъде добре и за обществото, което поне ще е положило малко усилия да възпита децата в хуманност, отговорност и приличие.
Онези, които се опасяват от внезапно пробудила се религиозност у децата си, бих успокоил с очевидното, че в един такъв учебен час нито някои ще ги кръсти, нито пък ще ги обрязва. Това би бил час, който ще ги учи да живеят според определни норми и правила, угодни не само Господу, но и на обществото.
Накрая, като допълнителен аргумент ще кажа, че това го бях написал доста отдавна, но по различни причини го бях оставил да отлежава в “чернови”. Сега го изваждам оттам след няколкото тинейджърски изстъпления напоследък и след натрапчивият спомен от един експеримент, за който прочетох във в-к “Дневник” преди повечко време. Експеримент, в който със сигурност участва Сатаната и има натрапливи прилики с нашето настояще.
На останалите упреци бих противопоставил следното:
Часът по религия по никакъв начин не би могъл да се сравни с предмети като физика, химия, математика, история... Предмети тежки, изискващи задълбочена подготовка и отнемащи голяма част от времето. Часът по религия, според мен, би бил нещо, като посещение на проповед в местната църквата. Проповед, на която мирянина отива, за да почерпи сила от Словото божие, да потърси утеха, да намери пътя в проблемите си. Това би бил час на релакс, на общение с Бога и на самопознание. Четиридесет минути, в които благ черноризец ще говори за опрощение, любов към ближния, уважение към родителите. Неща, които за разлика от математика, физика, език... не са безпорни, а в това намирам изключителна важност.
Когато часът по религия бъде изнесен по такъв достъпен, човешки и разбираем начин, това със сигурност ще остави поне някакъв отпечатък в душата на детето и занапред. Това ще бъде добре и за обществото, което поне ще е положило малко усилия да възпита децата в хуманност, отговорност и приличие.
Онези, които се опасяват от внезапно пробудила се религиозност у децата си, бих успокоил с очевидното, че в един такъв учебен час нито някои ще ги кръсти, нито пък ще ги обрязва. Това би бил час, който ще ги учи да живеят според определни норми и правила, угодни не само Господу, но и на обществото.
Накрая, като допълнителен аргумент ще кажа, че това го бях написал доста отдавна, но по различни причини го бях оставил да отлежава в “чернови”. Сега го изваждам оттам след няколкото тинейджърски изстъпления напоследък и след натрапчивият спомен от един експеримент, за който прочетох във в-к “Дневник” преди повечко време. Експеримент, в който със сигурност участва Сатаната и има натрапливи прилики с нашето настояще.
сряда, 7 октомври 2009 г.
В защита на родното клекало
След реакцията на кмета на Пловдив – Славчо Атанасов, истината е, че творбата на странно искреният художник Давид Черни се оказва не съвсем вярна. Никак даже, защото има огромна разлика от тоалетна до тоалетна. От чешка до българска, например.
Не, не става дума за това, дали след вратата с липсващ райбер, те чака барелефа на подметките от две соц. гуменки. Разликата се усеща и със затворени очи. Смрадта е впечатляваща до степен на незабравимост и освен гнус, навявя и много, много тъга. Неща, които силно липсват и не се разбират от творението на художника от чешката изложба.
Та днес, един кмет - г-н Славчо Атанасов, по един неповторим начин, някак "силно" по алековски ни припомни, с възгласите си “булгар, булгар” и шумен, оплискващ наоколо си скок в медийния басейн, че у нас тоалетната си е “кенеф” и смръднята е неповторимо наша.
Аз лично, не мога да се сърдя на изразеното от този чешки художник – така ни е видял, така ни е и нарисувал, но ме е срам, много ме е срам от това, че някакъв си провинциален кмет, понеже не харесал ли, не разбрал ли, не усетил ли или пък не признал кенефната действителност на почти всяка българска страна от нашите реалности, реши да забрани на един художник и на на сетивата му, да виждат това, което виждат...? И всъщност, каква е разликата, дали, например аз, българският гражданин, или пък чешкият – Черни, заявяваме, че държавата ни отдавна, много отдавна, по-отдавна от мен, от баща ми и от дядо ми (с тях съм разговарял лично и по-нататък в поколенията не продължавам, но не мисля, че ще е различно) си е все така* оцапана кенефно, с две изпъкнали и някак да го кажа... декорирани естествено стъпенки... И смрад и гнус...
След казаното, остава и на мен да забранят да стъпвам в Пловдив, майна...!
*
"За това, уважаеми господин Петков, Ви моля да помислите само (извинете за откровеността ми) върху обстоятелството: Какъв е грамаден процента от българския народ, който НЕ СИ БЪРШЕ ЗАДНИКА а си дига гащите направо след като се изходи и какъв е процента на по-културните които употребяват пръста си и правят запетайки по стените. Това за съжаление е нашата действителност!"
Из писмо до Никола Петков от негов привърженик (21.09.1945)
събота, 3 октомври 2009 г.
Зает съм
Искам да поднеса своите извинения на г-жа Фандъкова, но за съжаление, на 15 ноември съм за риба.
Поне намирам сили и си признавам, защото Едно величество, някога, на подобна по важност дата, без предупреждение и съвсем аристократично отпраши за гъби, а друг, не толкова отдавна, предпочете махленската среща по футбол, въпреки обещанията си по повечето медии.
Стискам палци за улова, за изборите и за доброто на София, но ми горчи, защото ми се случва за първи път...
Поне намирам сили и си признавам, защото Едно величество, някога, на подобна по важност дата, без предупреждение и съвсем аристократично отпраши за гъби, а друг, не толкова отдавна, предпочете махленската среща по футбол, въпреки обещанията си по повечето медии.
Стискам палци за улова, за изборите и за доброто на София, но ми горчи, защото ми се случва за първи път...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
