Писмо от отчаян Човек с По-тъмна Кожа

Днес получих това писмо, което публикувам по-долу. Писмо което, признавам, дълбоко ме трогна. И освен всичко друго - осмисли истински пълно, някои от обществените дейности, на които съм се отдал.
Писмото на този човек е във връзка с една инициатива, от преди година и половина и конкретно - една статия в стария ми блог.
Мисля си, след това писмо и след многото упреци, че защитавам циганите... та... мисля си, че "Виетнамските общежития" не са чак град, като Содом, например. И че сред многото престъпници, населили това гето, и заслужили гнева на "белите", има и поне няколко "праведника"... Заради които си струват всякакви усилия. Като този, например, чиито редове публикувам:

"Здравейте Тодор :)
Първо смятам,че ще е добре да се представя. Красимир съм, на 22 години, ром /циганин/, от Виетнамските общeжития (Кр.Поляна).
Статията Ви 'Живеем тук и заедно' много ми хареса. Въпросната тема която повдигнахте за гетата и боклука в тях и около тях е вечно актуална. Лошото е, че никoй не се наема да положи стабилни основи и този проблем да се изкорени. От днес за утре няма как да се получи, но трябва да се сложи начало. Да, навярно много усилия би коствало, но в крайна сметка е добро за нас всички. Така ще бъде, трябва да се научим да живеем заедно (звучи банално, но истината се крие в простотата).
Трудно ми е да подредя и формулирам всичките си мисли, но ще дам представа.
Вината е на държавата..., защо е допуснала 'образуването' на подобни квартали? Защо е премахнато жителството? Които няма Сф. жителство не би трябвало да има претенции към столична община - просто е нали? Другото което не разбирам, защо български семейства са имали по -голяма възможност да получат ведомствени жилища, след което да ги откупят от държавата, а цигaнски сем. по - малка. Говоря за нуждаещи се, а не за блокове на МВР или държавни предприятия.
Картотеката на нашето семейство е от 1982г. "Апартамент" получихме през 1997г. във Виетнамските общежития и то защото наистина бяхме на улицата след смъртта на баща ни през 1993г. Иначе до тогава живяхме във "Факултета" на ул.Друган.
Радвахме се когато дойдохме, навести ни надежда, но като всяко чудо - за 3 дни. За няколко години условията станаха нечовешки.
Без никакви настроения, но на българските семейства които бяха там настанени, бе им даден шанс за нормален живот, в нормална среда. Пребиваването в подобен 'лагер' не дава предпоставки да се смята, че се живее нормално.

Отстрани изглежда различно. Пита ли някой по- нормалните семейства, как се живее във Виетнамските общ? Колкото и да не се вярва, има ги и такива.
Предполага ли онзи чиновник, че определя нечии съдби...? Какво да правят онези, интегриралите се семейства в такива гета???
В моето семейство няма такъв, който да не е завършил поне средно образование и да не работи, такива са и близките ми.

Когато някои чиновник се замисли над тези и подобни въпроси,нещата ще се подобрят.

Не искам да изпадам в подробности и битовизми от лична гледна точка, но знаете ли колко е тежко да ви мине детството в подобна среда т.е. този период все едно не е бил?! До ден днешен не съм канил нито съученици, нито колеги. Учил съм в 92ОУ и ми е било супер кофти когато виждах другите деца къде живеят и аз къде живея… Не е било приятно… Проблема остана подсъзнателен и сега ми пречи, и сигурно ще си умра с тоя комплекс, но факт е, че ми въздейства и над любовния живот… Казвам го като мъж на мъж:) българките са си хубави-това се знае;), но предпочитанията ми са за семейство с циганка, НО това не е важно.

Като за финал все пак да кажа и нещо против циганите:)чиновниците не трябва да ги товарим да спасяват света, все пак работното време от 8-17 - няма да им стигне.
На принципа съм, че всеки има глава на раменете и сам трябва да поема отговорностите от действията или бездействията си.
Смятам,че:
-хората са равни независимо от цвета и религията;
-всеки е свободен да избира пътя си и никoй не трябва да му се препречва и да избира вместо него;
-всеки човек е отделна личност;

Както и да е,да не навлизам в подробности..

Тъпо е в 21 век подобни проблеми да изглеждат невъзможни за решаване.
Ако човечеството не може да се справи с такива неща, то тогава науката е излишна… Какъв прогрес??? Какво глобално затопляне? Какво замърсяване? Кой ще го спре? Хората ли? Еее.. има една шепа оптимист които си вярват, но света е тръгнал към самоунищожение. Прогресът ни води единствено на там...

"Питали Айнщайн..Какви оръжия ще се използват ако има 3-та Световна война? Той отговорил,че не знае,но предположил,че 4-та ще бъде с лък."

Имам един съществен въпрос. Към днешна дата знаете ли , дали има надежда обещанията за поетапно вдигане да бъдат спазени. В медиите беше даден срок от 6 месеца до 3 години. Има ли развитие по този въпрос?Вече мина повече от година.
Какво да правят редовните платци на наем т.е. блоковете са на общината и съответно тя трябва да си ги подържа-взимат наеми,нали така..

Искренно и лично търся спасение (за жалост не дебне от всякъде:) . Удавникът в сламката вижда спасител, така съм и аз. Всеки съвет,всяка информация е полезна..

Благодаря!"

Отук насетне, обещавам - каквото е по силите ми, да го свърша. Защото дори само този ром го заслужава. Заслужава го и кварталът ми, защото подобно гето му е в повече.