Разходка с дъщеря ми*

Хубав съботен следобед ни отвежда, мен и дъщеричката на разходка по централните софийски улици. Минаваме покрай онези някогашни машини за сладолед, нелепо аранжирани с хрупкави вафлени фунийки, прозрачни кофички и залепен с тиксо, точно до металните дръжки ценоразпис. Отброявам на запотената от жегата лелка нужните монети, тя пита за привързаността ни към фунийките и ни ги подава пълни с ванилов сладолед. Държа ги в едната си ръка, а дъщеря ми се затичва към единствената незаета пейка, точно под сянката на една кичеста акация, покатерва се на колена, сяда и триумфиращо ми маха. Настанявам се до нея, подавам и фунийката, като й обръщам нужното внимание, че дрешките й не бива да докосват сладоледа.

По близкия булевард, точно срещу нас, се задава странно шествие от хора. Най-отпред десетина души държат огромен транспарант, на който с едри букви пише PRIDE, а с по-малки, под латинските букви успявам да различа думите “втори гей парад”. Дъщеря ми спира за момент със сладоледа, взира се в наближаващото множество и казва на срички :

- При-де. - Бързо се поправя- “Прайд”, поглежда ме с крайчеца на окото си за евентуално неодобрение от моя страна по отношение на уроците по английски и изстрелва:

- Прайд е гордост, нали татко?.

Кимам утвърдително и й посочвам струйката разтопен сладолед, която застрашително напредва към ръката й.

- А тези какви са, татко? - облизва лакомо фунийката и ме поглежда за отговор. Опитвам се да започна отнякъде, трудно ми е, а тя размахва от ръба на пейката нетърпеливи крачета.

- Това са, как да ти обясня, по-различни хора. Наричат ги гейове...

- Аха – казва тя и размахва още по-бързо крака. Хапва сладолед и се умисля. Подозирах, че няма как да не знае нещо по въпроса за гейовете, но въпреки това съм изненадан. Някога аз във втори клас не бях сигурен в много по-очевидни днес неща.

- А защо правят това – пита тя и сочи към множеството.

- Кое “това”?

- Миии... това, на улицата?

- Защо правят това шествие ли?- уточнявам аз и подчертавам думата шествие.

- Да, защо правят шествие?

- Те казват, че много други хора не ги приемат добре и затова правят шествие, за да променят нещата.

- Нещо като ти и твоите митинги ли, татко?

Кимам утвърдително. Тя намеква за моите занимания с политика и ходенето ми понякога на партийни митинги. Често я взимах с мен, като любимата й част беше да я кача на раменете си и да размахва флагчета.

- А те от добрите ли са, татко?

Хвана ме на тясно и го забеляза.

- Виж, моето момиче, тук сред тези хора има и добри и лоши, както навсякъде, просто тези са по-еднакви в това, че са гейове.

- Но ти не си гей.

- Не съм, разбира се.

- А  лошо ли е да не си гей?

Ставам нервен и изхвърлям в кошчето до мен салфетката с която се спасявах от вече втечнилият се сладолед. Вадя друга и я давам на дъщеря си.

- Не е лошо татко.

- А защо и ти тогава не направиш шествие?

Не намирам думи и й се усмихвам. Забелязвам сочната белезникава следа по вафлената фунийка на малката да напредва надолу към блузката й.

- Татко, знаеш ли че и в нашия клас има един гей. Не съм много сигурна, че е такъв, но се държи ужасно странно. Мисля, че го прави нарочно, за да е интересен. – тя напълно е забравила за лакомството в ръката си и разпалено продължава – Татко, а те щом се гордеят, теб трябва ли да те е срам? Ти нямаш свое шествие, все пак!

Множеството дотолкова ни е доближило, че ми става неудобно от полуголите тела и от обилните милувки между участниците. Дрехите на мнозина от тях са толкова прилепнали, че ми се струват напълно излишни. Някак ужасно ми се иска малката да не е тук, но нямам избор.

За европейски норми, поне в този случай, е неуместно да говоря. Искам единствено да притисна хубавата й главичката и до себе си. Неуместно е и да говоря за написаното в Библията.

Струйката разтопен сладолед по фунийката на дъщеря ми отдавна е навлязла дълбоко в ръкава й, ядосвам се и искам да й кажа, че е време да тръгваме, но забелязвам, че няма накъде. Трябва да изчакаме гейовете да отминат. Едва тогава ще мога да я заведа на някое по-хубаво място, да ядем сладолед и да си говорим за нашите неща.

*Приликите с действителни лица и събития са случайни

А зелената точка за 26-ти?

        Аз не мразя “обратните”. Но ги съжалявам, дълбоко и искрено. По две основни причини:

        Първо - те са очевидно противоестествени - според биологията, според физиологията и не на последно място – според библейските сказания. Затова и за пръв път съм склонен да призная, че макар и рядко, но съвсем на място,  представителите на Светия Синод са абсолютно прави в негодуванието си. Достойни са освен за моите, но и за всеобщи адмирации. И понеже не харесвам израза “гейове”, не толкова заради самата дума, а повече заради обидата вложена в него, бих казал, че хомосексуалните са противоестествени не само поради изреденото по-горе, но са такива и по държане, по външност, по начин на обличане и най-важно – по липсата на всякакъв морал. Защото моралът е и в това, да не натякваш своето различие. Моралът е и в скромността по отношение на сексуалните различия. Той е и в способността на свян по определени теми. Изобщо, крие се в ред такива, на пръв поглед старомодни неща.
        Някак, особено странно ми се струва това, че редица уважавани люде, консервативни, улегнали, интелигентни, с пълно право според мен, бяха вложили справедливи и разумни усилия против предаваните по национална телевизия скандални вечеринки на обитателите на “брадърската къща”, особено на последната, “фемили”... Сега обаче, всеки глас и всеки аргумент “против” предстоящото дефилиране по софийските улици на откровено и буквално “сбъркани” хора, е толкова особено сквернен и толкова дълбоко погрешен, според преобладаващото обществено мнение, че напълно отсъства. По този повод се говори или хубаво или нищо, така е модно, обаче.
        Споменавайки морал  се опитвам да кажа, че е морално да не пропагандираш сексуалните си въжделения и наклонности, не само защото това са неща, които касаят теб и собствените ти полови и не толкова такива органи, но  особено защото те са в разрез с нормите, приети от църквата и от мнозинството хора от поне две хилядолетия.
       Морално, а и редно е, да може да поставиш “зелена точка” с цифри 12, 10 или някое по-малко число в нея и да можеш да предпазиш детето си от това, което ти, като родител намираш за неправилно и за недобро. Но на тези паради в центъра на столицата няма как да упражниш "задължителен родителски контрол", което освен право е и задължение на всеки с челяд вкъщи. Убеден съм!
        Второ – според библията, хомосексуалността е грях. А обществото ни, като христянско и европейско е основано именно на тези християнски и библейски ценности. Освен това, консерватизмът е дълбоко преплетен с христянските ценности. От друга страна, консерватизмът, заедно с онези цитирани древни, но съвременни ценности е и дълбоко в мен.
       И в този ред на мисли... нормално е точно десните да заявяват, че подобни прояви дълбоко накърняват освен доброто възпитание (простете за отживелия израз), но накърняват и достойнството на почтените хора.
       Да, очевидно има хора, които са хомосексуални или бисексуални... някак ми е трудно да продължавам с тези разновидности, но искам да подчертая, че по никакъв начин не искам да отричам правото им на самоопределение. Стига да не заявяват своята изключителност под прозорците на децата ни и разбира се, по телевизията. Защото когато правиш такова публично шествие, истината е, че не просто демонстрираш, а всъщност пропагандираш своето различие. Именно тогава съм против.