вторник, 23 февруари 2010 г.

Цветанов, лошият и съдията

Обикновеният ми делничен ден е отегчителен. Започва с трудно ставане към седем без петнадесет и ако всичко е благополучно, към седем и половина, осем вечерта съм си вече вкъщи. Това е любимата ми част от времето, когато забравям за проблемите, забравям кризата, която отскоро съвсем реално ме тормози и правя една огромна салата. После хващам „за ушите” малката дъщеря, и учим заедно уроците й за утре. Само че, признавам, от около два месеца нещата, някак съвсем чувствително се промениха. Защото точно в осем, когато по Националната телевизия се завъртат новините,а ние двамата чинно държим химикалките в ръце, аз с мъка се удържам да продължа да преподавам признаците за еднаквост на два триъгълника и да не чопля наум признаците за различие между класически уестърн и епизодите родно производство, връхлетяли ли напоследък - Наглите, Наглите 2, Октопод... Днес научих, че има и ново издание – Факирите, въпреки че гласът на вътрешното ми убеждение, солидно аргументиращ се с опит, събран от първите три серии, шепне че Факирите 2 ще излезе веднага щом съдът пусне замесените от първата едноименна част.

Аз по принцип не харесвам всеки тип филми, но обожавам уестърните. От дете съм си такъв и се оставям изцяло да ме завладее, чак до пръстите на краката, удовлетворяващото чувство за възмездие, когато в края изпозастрелват лошите, или пък, в краен случай – бутат ги в кафеза. За дълго!

Та, за приликите и разликите... В нашите уестърни има иновации - пускат от затвора, или ареста, казано съвременно, точно толкова, колкото са хванали. После пак ги хващат, те пак са същите, макар че първо са “Нагли едно”, “Нагли две”, после “Октоподи”, може и “Факири” да са, но е сигурно, че пак ги пускат , после пак ги хващат... Никакво удовлетворение, обаче не изпитвам, само отегчение и слабост в края на долните си крайници.



"Тъпоъгълен триъгълник..." щях да кажа на дъщерята, но урока е за други признаци на еднаквости.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Ех, Станишев, ех времена...

Вече шести месец съм напълно безсилен да заставя пръстите си да понаредят поне наколко букви в смислен текст, оправдаващ името на блога ми. Вечер предпочитам да накарам тези пръсти да претрият стружките тютюн, да напълня с този вреден прах лулата си и да пускам по някое разсеяно ухо на новинарските емисии, започнали чак от 19 часа. Пък сутрешните направо ги пропускам.
Някак, признавам си, че това за което бих написал в най-критичен стил в блога ми до неотдавна, някой днес вече го е свършил така, че да нямам никакви основания за подобни писания, макар, че този някой хич не го харесвам. И да пиша е безмислено. Резултата е печален – блогът ми се срива ежедневно, последователите ме «ънфрендват» :), a позицията ми в националната блог класация става такава, че се замислям дали да не изтрия тази връзка от публичното място в "букворедицата" , та поне да не ме е срам....
Истината е такава, каквато един "колега по клавиатура", така да се изразя, я беше описал някога, някъде. Пишеше човека, чийто ник не споменавам, че когато Костов спечели, блогърите – талибани ще се окажат с пресъхнало вдъхновение. Няма да конкретизирам повече, но мисля, че колегата е бил напълно с ума си.
Костов, за мое дълбоко съжаление и по мое убеждение не спечели, аз пък не съм никакъв талибан, но признавам – от последните парламентарни избори не съм вече и никакъв блогър!
Май не съм единствен.
Та затова и съм сърдит, обиден, бесен на Станишев – при този мекушавец беше лесно едно единствено нещо – да му се присмееш, макар и да си беше напълно заслужено. Но със сигурност предпочитам си сегашното дередже.

Никой не ми е искал обяснение, но се чувствам длъжен да «драсна» тези редове. Освен това, държа да кажа, че за да блогуваш редовно се искат две неща, само две – много време и поне елементарен мотив. Аз първото никога не съм го имал, очаквам само със страх второто.

вторник, 9 февруари 2010 г.

За една роднинска връзка на Франкенщйан и моето гневно отношение към ГМО

Рядко, да не кажа - никога не си позволявям да участвам в блог-вълни, но перспективата, която ни очаква, нас като човечество, след като сме приели, че божията работа можем да я вършим и ние - грешниците, е ужасяваща!
Присъединявам се към долния текст не само заради себе си, не само заради поколенията след нас, а просто - защото така единствено е редно!


"ПРОТЕСТИТЕ СЕГА ПРОТИВ ГЕННИТЕ МУТАНТИ - ВАРНА и СОФИЯ


ДАТА: 11 Февруари 2010 г.
МЯСТО: пл."Независимост" СОФИЯ
ЧАС: 14.00 ч.
ДАТА: 11 Февруари 2010 г.
МЯСТО: ОБЛАСТНА УПРАВА - ВАРНА
ЧАС: 16:30 ч.

Разпространете информацията на колкото може повече хора, за да отстояваме своята позиция докрай и да защитим бъдещите поколения от мутации!


http://bgzemia.blog.bg/politika/2010/02/08/filmi-za-istinata-koiato-taka-staratelno-kriiat.489249 "