Все по-странна ми се вижда кампанията на БСП и партньори, в която вместо предварително обявеното “презареждане”, обливащо ни предизборно с ведри репортажи на пламнал комсомолски устрем в спонтанни бригадирски движения, ставаме свидетели единствено на откровенно хленчене. Рев, сълзи, прокоби и скубене на коси, че идвал Костов. Дори майор Деянов от “Всеки километър”, сега на "всеки час", не пропуска да проплаче по радиа и телевизии, че само “ти можеш да спреш Костов”, а главен герой на поредния сериал в творческата биография на Данаилов е някаква секира...
Според информациите, изработването на подобна PR- стратегия е плод на работата на някаква американско - израелската фирма - Джи Си Ес, с която БСП работела за тези избори и понеже тези хора не са българи и няма как да знаят какво точно се е случило тук, през последните двадесет години, та затова и няма как да разберат, че да плашиш с Костов е най-глупавото хрумване за предизборна кампания. Защото такива клипове гледат не деца, а зрели хора, а и Костов не е Баба Яга. Защото дори в учебника по история за шести клас вече пише, че цели десет години след рухването на комунизма (уж, де...), едва при управлението на същия този Костов, България поема по пътя, който я извежда до точката в която сме – страна членка на Европейския съюз и на НАТО. Защото именно поради критериите за управление на държава, на които отговаряше Костовото управление, утре Станишевото правителство ще е някъде до Беровото, ако не и след него. А за тримата премиери на социалистите през тези двадесет години - Луканов, Виденов, Станишев, в учебниците по история ще има по два-три тъжни реда. Защото това, което пък не пише в тях, засега, е че единствено Костов има смелостта да изрита през вратата Доган. Кураж, чиито последствия той носи и до днес, но ползите се изразяват за държавата ни. Защото при връхлитащата ни икономическа криза е по-добре Командир, отколкото Станишев.
Това всичко са страховете на Станишев, страхове с основание. Страхове за него си, не са за нас, не са и за държавата.
четвъртък, 2 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар