Партийни инвестиции в религиозност у трудещите се

   "Не сме голяма партия и не можем да инвестираме в хора, които не ни връщат с политически постижения – със завоювани позиции, спечелени избори...“ 

     Цитатът е от известен тотем.

   

  А звучи вярно, логично и подредено. Звучи съвсем политически издържано и на това е ръкопляскано. Религията е навсякъде след Него... Акцента е върху  общността и върху Него,  на  редовия индивид майната му...

  Вероятно е дребнаво това което искам да кажа и  никак не е така високо обществено, и умно.  Но при положение, че освен от личен опит, мога да го кажа и като свидетел на  видяното у много други мои съмишленици, за цели осем години! Все пак,  аз,  те... ,  много „инвестирахме”. Лексиката не ми допада, но е в тон с горния цитат...  Поглеждайки себе си..., осем години от собствения ми живот в служба на проекта на автора на думите,  осем години пренебрегване на собствения  бизнес, осем години угризения за  собствените ми деца, на  които трудно им побираха главичките защо  вечер или лепя плакати, или се срещам с разни хора, а не съм с тях... Осем години с около осем политически загуби... И си мисля... а защо така инвестирахме? Сега знам, че тогава просто не съм знаел. Че сме малка партия и някои неща просто не си заслужават... 

  

   Е, по-добре късно, отколкото никога. Та вече ми е е по-лесно решението.  Да ме прощават голямите човеци в една малка партия  и с най-дълбока вежливост  към малките лидери, но вече без мен!