Ред първи:
Че съм “шибаняк” следва от това, че цялата тежест на никаквите реформи, които провежда настоящото правителство, са все тояги на гърба на онези, които са се осмелили да правят собствен бизнес, а това не ме е накарало да ревна с пълно гърло.
Ред втори:
Че съм “шибаняк” е очевидно, поради фактa, че когато ме наричат така, доволно се съгласявам, приглася ми и шумното, всенародно безразличие.
И трето:
Когато един министър, нарече онези, благодарение на чиито усилия е станал министър, с една кръчмарска дума - “шибаняци”, говори много и за качествата на министъра.
А за качествата на всенародните “шибаняци” не смятам да говоря. Казал го е министърът, подкрепил го е и с тълковния речник. И тъй като е министър на българите в чужбина, не мога да го съдя за отношението му към тези, в родината.
Съгласен съм!
петък, 6 август 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар