Безобразия по време на криза

           Май съм един от малкото, които никак, ама никак не харесват министър Дянков. И в никакъв случай не го харесвам, просто защото не харесвам и Брат Пит, примерно, но в тази връзка, недоумение буди у мен факта, че една стенограма на разговор между публични личности, събуди толкова емоции, зае толкова ефирно време по радиа и телевизии, с каквото и самият Брат Пит не би могъл да се похвали. Само че, за съжаление на Дянков, приликите между двамата са само дотук, а освен това на министъра не му плащаме, всички ние, за да се подвизава по екрана или по радиото, а за да свърши някаква определена работа в подопечното му министерство. А понеже, твърди се, че ГЕРБ е дясна партия, очаквах с основание и дясна политика, както от цялото правителство, така и от финансовото министерство.

              И в подкрепа на „нехаресването” си, в условия на среда от почти пълна блогърска подкрепа за финансовия министър и многохилядна фен-група във Фейсбук, със звучно име в стил ОФ - „Да подкрепим Дянков”, ще се осмеля да кажа, че от безобразията на този Дянков ми дойде до гуша! Защото увеличаването на сумата за осигурителни вноски с почти 50 процента и със задна дата е пълно безобразие! Също така, увеличаване на здравните осигуровки до 10 процента, без намаляване на осигуровките за пенсия, е пак пълно безобразие. Пълно безобразие е и хаоса в почти всички териториални поделения на НАП, където, едва ли съвсем случайно, повторно са вменени, вече платени задължения, на всяка втора фирма.

         Това не е дясна политика, г-н Дянков, а едно огромно, нагло безобразие и е буквално одиране на кожа от гърба на тези, които правят нещо, на фона на ширещият се мързел в държавата ни.

И докато повечето са заети да тълкуват една стенограма и да искат оставката на Президента, аз искам повече – и Дянков, и Първанов – да си ходят!