Цветанов, лошият и съдията

Обикновеният ми делничен ден е отегчителен. Започва с трудно ставане към седем без петнадесет и ако всичко е благополучно, към седем и половина, осем вечерта съм си вече вкъщи. Това е любимата ми част от времето, когато забравям за проблемите, забравям кризата, която отскоро съвсем реално ме тормози и правя една огромна салата. После хващам „за ушите” малката дъщеря, и учим заедно уроците й за утре. Само че, признавам, от около два месеца нещата, някак съвсем чувствително се промениха. Защото точно в осем, когато по Националната телевизия се завъртат новините,а ние двамата чинно държим химикалките в ръце, аз с мъка се удържам да продължа да преподавам признаците за еднаквост на два триъгълника и да не чопля наум признаците за различие между класически уестърн и епизодите родно производство, връхлетяли ли напоследък - Наглите, Наглите 2, Октопод... Днес научих, че има и ново издание – Факирите, въпреки че гласът на вътрешното ми убеждение, солидно аргументиращ се с опит, събран от първите три серии, шепне че Факирите 2 ще излезе веднага щом съдът пусне замесените от първата едноименна част.

Аз по принцип не харесвам всеки тип филми, но обожавам уестърните. От дете съм си такъв и се оставям изцяло да ме завладее, чак до пръстите на краката, удовлетворяващото чувство за възмездие, когато в края изпозастрелват лошите, или пък, в краен случай – бутат ги в кафеза. За дълго!

Та, за приликите и разликите... В нашите уестърни има иновации - пускат от затвора, или ареста, казано съвременно, точно толкова, колкото са хванали. После пак ги хващат, те пак са същите, макар че първо са “Нагли едно”, “Нагли две”, после “Октоподи”, може и “Факири” да са, но е сигурно, че пак ги пускат , после пак ги хващат... Никакво удовлетворение, обаче не изпитвам, само отегчение и слабост в края на долните си крайници.



"Тъпоъгълен триъгълник..." щях да кажа на дъщерята, но урока е за други признаци на еднаквости.