Вече шести месец съм напълно безсилен да заставя пръстите си да понаредят поне наколко букви в смислен текст, оправдаващ името на блога ми. Вечер предпочитам да накарам тези пръсти да претрият стружките тютюн, да напълня с този вреден прах лулата си и да пускам по някое разсеяно ухо на новинарските емисии, започнали чак от 19 часа. Пък сутрешните направо ги пропускам.
Някак, признавам си, че това за което бих написал в най-критичен стил в блога ми до неотдавна, някой днес вече го е свършил така, че да нямам никакви основания за подобни писания, макар, че този някой хич не го харесвам. И да пиша е безмислено. Резултата е печален – блогът ми се срива ежедневно, последователите ме «ънфрендват» :), a позицията ми в националната блог класация става такава, че се замислям дали да не изтрия тази връзка от публичното място в "букворедицата" , та поне да не ме е срам....
Истината е такава, каквато един "колега по клавиатура", така да се изразя, я беше описал някога, някъде. Пишеше човека, чийто ник не споменавам, че когато Костов спечели, блогърите – талибани ще се окажат с пресъхнало вдъхновение. Няма да конкретизирам повече, но мисля, че колегата е бил напълно с ума си.
Костов, за мое дълбоко съжаление и по мое убеждение не спечели, аз пък не съм никакъв талибан, но признавам – от последните парламентарни избори не съм вече и никакъв блогър!
Май не съм единствен.
Та затова и съм сърдит, обиден, бесен на Станишев – при този мекушавец беше лесно едно единствено нещо – да му се присмееш, макар и да си беше напълно заслужено. Но със сигурност предпочитам си сегашното дередже.
Никой не ми е искал обяснение, но се чувствам длъжен да «драсна» тези редове. Освен това, държа да кажа, че за да блогуваш редовно се искат две неща, само две – много време и поне елементарен мотив. Аз първото никога не съм го имал, очаквам само със страх второто.
сряда, 17 февруари 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
1 коментар:
Искам само да вметна, че позицията на един блог в "националната блог класация" изглежда изобщо не зависи от честотата на публикуването в него; моят блог е един от най-активните (аз съм човек с много свободно време; това беше опит за шега!), и съм забелязал, че колкото по-активен е блогът, и колкото повече се повишава посещаемостта, толкова повече пада нивото му в класацията. За мен е пълна загадка от какво зависи двежението нагоре и надолу в нея, но подозирам, че нищо чудно да се определя от някакви наши типично национални особености в туй отношение (да не споменявам какви)...
А иначе трява да се пише. Време за това винаги има. Щото когато човек пише, той и мисли. Ако някой каже: нямам време да пиша, той без да иска казва в същото време, без да се усеща, и това: нямам време да мисля! Да нямаш време да мислиш вече е твърде лошо; затуй казвам, че винаги има време и за мислене, и за писане. Ако се замислим, ние общо взето едва ли правим нещо друго освен да мислим (е, не всички от човешката популация ги е сполетяло това превелико нещастие: да мислят!), какво тогава ни пречи да записваме поне малка част от мислите си?
Желая Ви успехи и никого не се оставяйте да ви обхване чувството за безсмислие, свързано с писането: винаги има смисъл да се пише и да се мисли. Още повече в среда като нашата у Българско, където по-голямата част от популацията съвсем се е отказала от задачата да мисли - поради което сме и на този хал. Аз не виждам друга причина за това, тази е основната...
Публикуване на коментар