За топките на един общински съветник

        Как расистът чете криминалната сводка?

        Чете я така: „Чисто битово клане” .

        Разбира се, написано е наистина добре, с необходимия за такива случаи патос и с умелото използване на анафора. А за тази ефектна стилистическа фигура авторът през ред употребява думичката „расистко”. И накрая става ясно – виновни са циганите, престъпници са пак само циганите, а авторът – Ангел Джамбазки, в собствените си очи, не е точно расист, обича родината си и би искал да изсели в Индия циганите.

        И има топки.

        В моите очи е онзи малоумник, за когото битово убийство е възможно само когато жетвата и убиецът са едновременно или само българи, или само цигани. Всичко друго е етнически конфликт и точка. И има „циганска престъпност”, която трябва да се „смаже”. А, когато това го казва Председател на Комисията по обществен ред и сигурност в Столична община, казаното, поне за мен, добива други очертания. Със сигурност добива други очертания и в очите на циганите от Виетнамските общежития, на които само преди по-малко от месец същият този Джамбазки им обеща розово бъдеще, след преместването им в някакви казарми. И разбираемо - едва не го набиха пред телевизионните камери. Защото дори и за циганите, за сведение на г-н Джамбазки, е важно не само какво им казваш или обещаваш, но и какъв си всъщност, какво целиш и каква точно кауза защитаваш.

          Изобщо, г-н Джамбазки, в качеството си на Председател на споменатата комисия, някак, вероятно бди над реда и сигурността, очевидно е и дълбоко загрижен за престъпността в столицата. Но точно от тази негова загриженост ме побиват тръпки.

Благодаря

     Искам да благодаря на г-н Атанасов, за оказаното ми доверие с включването ми в Съвета към председателя на ДСБ София. Благодаря за добрите думи, казани по мой адрес,от Стоян Танев, Иван Шиляшки, Иван Иванов, Елена Рускова, Светла Добрева и много други... Огромно благодаря и на всички членове на софийската организация, които ме подкрепиха без да ме познават добре, и чиито надежди от днес лежат на плещите ми. Благодаря на членовете и симпатизантите от "Красна поляна" за искрената радост в очите им при споменаването, днес, на моето име и бих искал да им кажа, че точно те ме научиха, че политиката е способност за поемане на отговорност и е много важно, как го правиш.

  Съвсем накратко, ще кажа какво ни предстои в уникалните условия на неуправляващи, но някак в управляващото мнозинство, както на държавно, така и на софийско ниво. Предстои ни в условията на все по-видна управленска немощ и на все по имагинерна коалиционна мощ, на все по-широко обществено негодувание, и на все по-тясна за маневри писта. Нашата писта.
     Аз, макар и вероятно на противно мнение от мнозина, смятам, че до тук, до днес, се справихме блестящо. Докато повечето разрушиха, ние съумявахме да строим, да имаме позиции по всяка злободневна тема, да предлагаме решения, когато никой нямаше такива, да изобличаваме тогава, когато никой друг не се осмели.
     Предстоят ни избори.
     Предстои ни кондиция,в която никога досега не сме били и бих казал - предстои ни лидерство.
     ГЕРБ се провалиха, но не в реформи, а в страха от тях и в отчайваща некомпетентност. Мачистият им лидер така и не разбра, че кризата е противник с дан, далеч по-висок от неговия, че само със спортни умения и колекция от медали по различен повод на ревера (пардон – фланелката) няма как задължително да си добър държавник. Атака и РЗС са компрометирани отдавна в нашите, а вече и в очите на собствените си привърженици. СДС... за СДС в София, бих казал или добро или нищо, така че казвам – «добро». За БСП – истината е, че те в момента са в съвсем друга битка, но не и в битката за София .
        Сега за София – София е същата, каквато беше преди една, преди две, преди три и преди много повече години. Кметът или кметицата са други, но има ли значение? Малкото добри неща, които са се случили са благодарение на нас и нашите инициативи - ще имаме строго регламентиране на базовите станции на мобилните оператори, предстои премахване на ромските гетата, наше е виждането за пътя за решаване на проблемния трафик през централните части и обвързаността му със синята зона, опознаването и запазването на културни артефакти, в центъра на столицата, наша е модерната визия за предстоящото с ориенталкия пазар, наречен “женски”.
      Ние, софийската организация, свършихме много работа и е логично убеждението ми, че ако от утре до края на тази година направим три неща, чакат ни успехи:
      1. В ДСБ София да стартира процедура по номинации за общински съветници и номинации за кмет на столицата.
      2. Всяка районна организация да намери един или най-много два проблема в общината си и да се съсредоточи не толкова в решаването им, което не винаги е възможно, а по-скоро в широкото огласяване на предлаганите решения. Това ще е началото и фона на предизборната кампания.
       3. В края на годината да се проведат избори за подреждане на листата от наша страна, с която листа после да съставим общата във формата на Синята коалиция.

        Така ги виждам аз нещата и такъв е пътя към успеха, според мен.

Разходка с дъщеря ми*

Хубав съботен следобед ни отвежда, мен и дъщеричката на разходка по централните софийски улици. Минаваме покрай онези някогашни машини за сладолед, нелепо аранжирани с хрупкави вафлени фунийки, прозрачни кофички и залепен с тиксо, точно до металните дръжки ценоразпис. Отброявам на запотената от жегата лелка нужните монети, тя пита за привързаността ни към фунийките и ни ги подава пълни с ванилов сладолед. Държа ги в едната си ръка, а дъщеря ми се затичва към единствената незаета пейка, точно под сянката на една кичеста акация, покатерва се на колена, сяда и триумфиращо ми маха. Настанявам се до нея, подавам и фунийката, като й обръщам нужното внимание, че дрешките й не бива да докосват сладоледа.

По близкия булевард, точно срещу нас, се задава странно шествие от хора. Най-отпред десетина души държат огромен транспарант, на който с едри букви пише PRIDE, а с по-малки, под латинските букви успявам да различа думите “втори гей парад”. Дъщеря ми спира за момент със сладоледа, взира се в наближаващото множество и казва на срички :

- При-де. - Бързо се поправя- “Прайд”, поглежда ме с крайчеца на окото си за евентуално неодобрение от моя страна по отношение на уроците по английски и изстрелва:

- Прайд е гордост, нали татко?.

Кимам утвърдително и й посочвам струйката разтопен сладолед, която застрашително напредва към ръката й.

- А тези какви са, татко? - облизва лакомо фунийката и ме поглежда за отговор. Опитвам се да започна отнякъде, трудно ми е, а тя размахва от ръба на пейката нетърпеливи крачета.

- Това са, как да ти обясня, по-различни хора. Наричат ги гейове...

- Аха – казва тя и размахва още по-бързо крака. Хапва сладолед и се умисля. Подозирах, че няма как да не знае нещо по въпроса за гейовете, но въпреки това съм изненадан. Някога аз във втори клас не бях сигурен в много по-очевидни днес неща.

- А защо правят това – пита тя и сочи към множеството.

- Кое “това”?

- Миии... това, на улицата?

- Защо правят това шествие ли?- уточнявам аз и подчертавам думата шествие.

- Да, защо правят шествие?

- Те казват, че много други хора не ги приемат добре и затова правят шествие, за да променят нещата.

- Нещо като ти и твоите митинги ли, татко?

Кимам утвърдително. Тя намеква за моите занимания с политика и ходенето ми понякога на партийни митинги. Често я взимах с мен, като любимата й част беше да я кача на раменете си и да размахва флагчета.

- А те от добрите ли са, татко?

Хвана ме на тясно и го забеляза.

- Виж, моето момиче, тук сред тези хора има и добри и лоши, както навсякъде, просто тези са по-еднакви в това, че са гейове.

- Но ти не си гей.

- Не съм, разбира се.

- А  лошо ли е да не си гей?

Ставам нервен и изхвърлям в кошчето до мен салфетката с която се спасявах от вече втечнилият се сладолед. Вадя друга и я давам на дъщеря си.

- Не е лошо татко.

- А защо и ти тогава не направиш шествие?

Не намирам думи и й се усмихвам. Забелязвам сочната белезникава следа по вафлената фунийка на малката да напредва надолу към блузката й.

- Татко, знаеш ли че и в нашия клас има един гей. Не съм много сигурна, че е такъв, но се държи ужасно странно. Мисля, че го прави нарочно, за да е интересен. – тя напълно е забравила за лакомството в ръката си и разпалено продължава – Татко, а те щом се гордеят, теб трябва ли да те е срам? Ти нямаш свое шествие, все пак!

Множеството дотолкова ни е доближило, че ми става неудобно от полуголите тела и от обилните милувки между участниците. Дрехите на мнозина от тях са толкова прилепнали, че ми се струват напълно излишни. Някак ужасно ми се иска малката да не е тук, но нямам избор.

За европейски норми, поне в този случай, е неуместно да говоря. Искам единствено да притисна хубавата й главичката и до себе си. Неуместно е и да говоря за написаното в Библията.

Струйката разтопен сладолед по фунийката на дъщеря ми отдавна е навлязла дълбоко в ръкава й, ядосвам се и искам да й кажа, че е време да тръгваме, но забелязвам, че няма накъде. Трябва да изчакаме гейовете да отминат. Едва тогава ще мога да я заведа на някое по-хубаво място, да ядем сладолед и да си говорим за нашите неща.

*Приликите с действителни лица и събития са случайни

А зелената точка за 26-ти?

        Аз не мразя “обратните”. Но ги съжалявам, дълбоко и искрено. По две основни причини:

        Първо - те са очевидно противоестествени - според биологията, според физиологията и не на последно място – според библейските сказания. Затова и за пръв път съм склонен да призная, че макар и рядко, но съвсем на място,  представителите на Светия Синод са абсолютно прави в негодуванието си. Достойни са освен за моите, но и за всеобщи адмирации. И понеже не харесвам израза “гейове”, не толкова заради самата дума, а повече заради обидата вложена в него, бих казал, че хомосексуалните са противоестествени не само поради изреденото по-горе, но са такива и по държане, по външност, по начин на обличане и най-важно – по липсата на всякакъв морал. Защото моралът е и в това, да не натякваш своето различие. Моралът е и в скромността по отношение на сексуалните различия. Той е и в способността на свян по определени теми. Изобщо, крие се в ред такива, на пръв поглед старомодни неща.
        Някак, особено странно ми се струва това, че редица уважавани люде, консервативни, улегнали, интелигентни, с пълно право според мен, бяха вложили справедливи и разумни усилия против предаваните по национална телевизия скандални вечеринки на обитателите на “брадърската къща”, особено на последната, “фемили”... Сега обаче, всеки глас и всеки аргумент “против” предстоящото дефилиране по софийските улици на откровено и буквално “сбъркани” хора, е толкова особено сквернен и толкова дълбоко погрешен, според преобладаващото обществено мнение, че напълно отсъства. По този повод се говори или хубаво или нищо, така е модно, обаче.
        Споменавайки морал  се опитвам да кажа, че е морално да не пропагандираш сексуалните си въжделения и наклонности, не само защото това са неща, които касаят теб и собствените ти полови и не толкова такива органи, но  особено защото те са в разрез с нормите, приети от църквата и от мнозинството хора от поне две хилядолетия.
       Морално, а и редно е, да може да поставиш “зелена точка” с цифри 12, 10 или някое по-малко число в нея и да можеш да предпазиш детето си от това, което ти, като родител намираш за неправилно и за недобро. Но на тези паради в центъра на столицата няма как да упражниш "задължителен родителски контрол", което освен право е и задължение на всеки с челяд вкъщи. Убеден съм!
        Второ – според библията, хомосексуалността е грях. А обществото ни, като христянско и европейско е основано именно на тези християнски и библейски ценности. Освен това, консерватизмът е дълбоко преплетен с христянските ценности. От друга страна, консерватизмът, заедно с онези цитирани древни, но съвременни ценности е и дълбоко в мен.
       И в този ред на мисли... нормално е точно десните да заявяват, че подобни прояви дълбоко накърняват освен доброто възпитание (простете за отживелия израз), но накърняват и достойнството на почтените хора.
       Да, очевидно има хора, които са хомосексуални или бисексуални... някак ми е трудно да продължавам с тези разновидности, но искам да подчертая, че по никакъв начин не искам да отричам правото им на самоопределение. Стига да не заявяват своята изключителност под прозорците на децата ни и разбира се, по телевизията. Защото когато правиш такова публично шествие, истината е, че не просто демонстрираш, а всъщност пропагандираш своето различие. Именно тогава съм против.