Очевидно преди да изчезнем, губим територията си, обратното би било по-малко болезнено. Днешният
акт на т.нар. Народно събрание не утвърди просто избора на Главен борец с престъпността, а съвсем цинично и нагледно ни показа значението на антонимите, вероятно идеята е в контекста
на резултата от матурите. Достоверното въплъщение
за борец. Поне на вид, пък и според
модерният форклор се вписва в образа.
А най –важното – станалото потвърди, от последна, висша инстанция, нашата
слабост . На онези, малцината „вменяеми”, по цитат на психиатър.
Бях на протеста, видях повечето си познати, а
те са не толкова много. И какво? Просто толкова сме, че чак е
недостатъчно.
Да подадем ръка на оптимизма и да я разтръскаме сърдечно, като за последно!