Това, което се случва в последните две седмици аз все още
не мога да охарактеризирам въпреки непрестанните си усилия. От една страна
започна като протест на бедността и липсата на елементарна справедливост, от
друга съдържа в себе си отчетливи прояви на агресия срещу всичко, с елементи
на открит вандализъм, полят с много бира. От трета страна това не е протест на
селяните, нито е протест на пролетариата, не е на безработните, нито на
безпартийните, но някак... не ми се струва и че е точно протест на гражданите.
Поне не и след оставката на правителството. А понеже протестите си продължават
и след „долу правителството, президента и прочие” няма да ме учуди
да станем свидетели и на скандиране от типа „долу народа”. Поне на мен
взе да ми идва на уста...
Това го казвам не защото не съм съгласен голяма част
от НЕ –тата на хората по улиците, но по-скоро ме плашат повечето ДА –та.
„ДА има гражданска квота във всички бордове....” , ДА има управление на
гражданите...” , „ДА се извърши национализация...” . Редицата от
тези безумни да-та клони към безкрайност. Тези искания показват едно
важно и тъжно обстоятелство, а именно че хората които са по улиците, са добри в
организираните протести и напълно прави да недоволстват от мизерията,
завзела живота им, но и хабер си нямат, как да се преборят с нея. За това и се
съмнявам – кои са гражданите? Тези дето обикалят студията и говорят уж от името
на протестиращите и пишат прокламациите ли? Дето се пребъркват за
шпрейове и партийни членски карти ?
И кои не са граждани?
А аз не съм ли гражданин?
И както писа едно издание и на мен напоследък
това все повече ми прилича на бунт на свинарите. Чакаме Ивайло, но понеже
Ивайло го няма вероятно ще продължат със скандиранията „всеки ден ще е така до
появата...” .
Публикации
