24 срещу 25 септември

            За втори път ми се случва да приветствам решение на Светия Синод на БПЦ.

            Правя го с огромно задоволство, с дълбока надежда и някак с удовлетворение от рядкото единомислие на собствената ми съвест с тази на божиите наместници по родната ми земя. Чувствам се и по-праведен, защото знам, че е обикновено и нормално да  бъде точно така!

            Правя го и със заседналата напоследък мисъл, че точно това е пътя към спасението на онези изоставени деца, чиито 238 другарчета така нелепо и ужасно са загинали (тук). От задушаване, от насилие, от глад, от връзване, от липса на внимание...  Неща, които няма как да се измерват в липса на пари, на институции, на политическа воля, нито пък на далновидност. Мерят се със съвест, с норми, описани в Библията, с мисъл за  възмедието... Защото не институциите и не законите ще са пречката, която бихме съумели да поставим пред тези многобройни смърти. Смърта е ужасяваща, когато е умишлена и неестествена, а в този случаи е точно такава. Умирали са и умират деца!

Toва е Лора, оставена да умре (тук)

          Правя го с надежда, че това ще бъде истинският отговор на шествието на следващия ден. От което не толкова се  плаша, колкото се срамувам. Защото знам, че децата на снимката по-долу са както наша отговорност, така  и наш грях.

Антон Станков, архив news.bg

        Едно мнение в унисон ТУК